Сура Аль-Касас pdf

Та. Син. Мим.

Това са знаменията на ясната Книга.

Четем ти с истина от историята за Муса и за Фараона - за хора вярващи.

Фараонът се възгордя на земята и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше една част от тях - избиваше синовете им и пощадяваше жените им. Той бе от сеещите развала.

А Ние пожелахме да облагодетелстваме онези, които бяха обезсилени на Земята, и да ги сторим водители, и да сторим тях наследниците,

и да ги утвърдим на Земята, и да покажем от тях на Фараона и Хаман, и войските им онова, от което са се пазели.

И разкрихме на майката на Муса: “Да го кърмиш, а когато се уплашиш за него, пусни го в морето! И не се плаши! И не скърби! Ние ще ти го върнем и ще му отредим да бъде от пратениците.”

И семейството на Фараона го прибра, а той щеше да стане техен враг и тяхна скръб. Фараонът и Хаман, и техните войски бяха грешници.

И жената на Фараона му рече: “Радост за окото - на мен и на теб! Не го убивайте! Може да ни е от полза или да го вземем за син.” Така и не усетиха.

И опустя сърцето на майката на Муса. Тя за малко да го издаде, ако не бяхме укрепили сърцето й, за да е вярваща.

И рече на сестра му: “Проследи го!” И тя го наблюдаваше отстрани, без да я усетят.

Изпървом повелихме Ние да отказва да суче. И рече тя: “Да ви посоча ли семейство, което ще се грижи за него вместо вас и ще му бъде наставник?”

И така го върнахме на майка му, за да се радват очите й, да не скърби и да узнае, че обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят.

И когато достигна своята зрелост и улегна, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме благодетелните.

И влезе той в града по време, когато жителите му нехаеха, и завари там двама мъже да се бият, единият - от неговата общност, а другият - от враговете му. Онзи, който бе от неговата общност, го извика на помощ срещу онзи, който бе от враговете му. И Муса го удари с юмрук и [неволно] го уби. Рече: “Това е дело на сатаната. Той е заблуждаващ, явен враг.”

Рече: “Господи, аз угнетих себе си. Опрости ме!” И Той го опрости. Той наистина е Опрощаващия, Милосърдния.

Рече: “Господи, заради онова, с което Ти ме облагодетелства, никога не ще бъда опора за престъпниците.”

На сутринта се озова в града, страхувайки се, дебнешком, и изведнъж - онзи, който вчера се обърна към него за помощ, пак го повика. Муса му рече: “Ти си в явна заблуда.”

И когато [Муса] поиска да нападне онзи, който е враг и на двамата, [другият] рече: “О, Муса, нима искаш да ме убиеш, както вчера уби човек? Ти искаш само да си деспот на земята, а не искаш да си от поправящите.”

И дойде мъж от другия край на града - устремен. Рече: “О, Муса, знатните се съветват за теб, да те убият. Напусни! Аз съм твой доброжелател.”

И излезе оттам страхувайки се, дебнешком. Рече: “Господи, спаси ме от хората-угнетители!”

И когато се отправи по посока на Мадян, рече: “Надявам се моят Господ да ме насочи по правия път.

И когато стигна до водата на Мадян, завари там група хора да поят [добитък]. И завари освен тях две жени да възпират [добитъка си]. Рече: “Какво ви се е случило?” Рекоха: “Не ще поим, докато пастирите не приключат. А баща ни е твърде стар.”

И той напои [добитъка им] вместо тях. После се оттегли на сянка и рече: “Господи, нуждая се от благо, което да ми спуснеш.”

И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя рече: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” А когато той отиде при него и му разказа историята си, [бащата] рече: “Не се плаши! Избавил си се от хората-угнетители.”

Едната от двете рече: “О, татко мой, наеми го! Най-добрия, когото можеш да наемеш, е силният, довереният.”

Рече: “Искам да те оженя за една от двете ми дъщери, ако ми работиш осем години. А ако ги изпълниш до десет, то си е от теб. Но не искам да те затруднявам. И ако Аллах пожелае, ще разбереш, че съм от праведните.”

Рече [Муса]: “Това е между мен и теб. Който и да изпълня от двата срока, няма да е бреме за мен. На онова, което говорим, Аллах е свидетел.”

И когато Муса изпълни срока, и тръгна със семейството си, забеляза огън откъм планината. Рече на семейството си: “Постойте! Забелязах огън. Може да ви донеса оттам вест или главня, за да се сгреете!”

И когато стигна там, откъм десния склон на долината, в благословената местност, откъм дървото [откъдето излизаше огънят], бе призован: “О, Муса, Аз съм Аллах, Господът на световете!

Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, приближи се и не се плаши! Ти си в безопасност.

Пъхни ръката си в джоба, ще я видиш сияйнобяла, без да я е засегнала болест. И прибери ръка към теб, за да не те е страх! Това са две доказателства от твоя Господ за Фараона и неговите знатни хора. Те са нечестивци.”

Каза: “Господи, убих човек измежду тях и ме е страх да не ме убият.

А моят брат Харун е с по-красноречив език от мен. Изпрати го с мен за опора, та да ме подкрепя! Страхувам се да не ме вземат за лъжец.”

Каза Той: “Ще те подкрепим с брат ти и ще ви отредим власт, и не ще ви засегнат. С Нашите знамения вие и онези, които ви последват, ще победите.”

И когато Муса отиде при тях с Нашите ясни знамения, казаха: “Това е само измислена магия. И не сме чували за него от древните ни предци.”

А Муса каза: “Моят Господ най-добре знае кой е дошъл с Неговото напътствие и на кого принадлежи краят. Угнетителите не ще сполучат.”

И рече Фараонът: “О, знатни, аз не знам да имате друг бог освен мен. И ми разпали [пещ] за [тухли от] глина, о, Хаман, и ми построй кула, дано зърна бога на Муса! Ала аз го мисля за лъжец.”

И той, и войските му без право се възгордяха на земята. И смятаха, че не ще бъдат при Нас върнати.

И сграбчихме него и войските му, и ги издавихме в морето. Виж какъв бе краят на угнетителите!

И ги сторихме водители, призоваващи към Огъня. И в Деня на възкресението не ще им се помогне.

И ги сподирихме на този свят с проклятие, а в Деня на възкресението ще са от презрените.

И дадохме на Муса Писанието, след като погубихме първите поколения - за прозрение на хората и за напътствие, и милост, за да се поучат!

Ти не бе откъм западната страна [на планината, о, Мухаммад], когато дадохме на Муса повелята и не бе свидетел.

Ала Ние създадохме поколения и изминаха дълги години над тях. И не бе ти от обитателите на Мадян, да им четеш Нашите знамения, ала Ние изпращаме [вестите].

И не бе ти откъм планината, когато призовахме [Муса]. Ала е милост от твоя Господ да предупредиш хора, при които досега не е идвал предупредител, за да се поучат!...

А ако ли не - щом ги сполетеше беда за онова, което преди са сторили, щяха да рекат: “Господи, защо не ни изпрати пратеник, та да последваме Твоите знамения и да станем вярващи?”

И когато при тях дойде истината от Нас, рекоха: “Защо не бе дадено същото, което бе дадено и на Муса?” А нима не отрекоха онова, което по-рано бе дадено на Муса? Рекоха: “Две магии, които си помагат.” И рекоха: “Ние в нито една не вярваме.”

Кажи: “Донесете книга от Аллах, по-напътваща от тях, да я последвам, ако говорите истината!”

А ако не ти откликнат, знай, че  следват само страстите си! А кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие от Аллах? Аллах не напътва хората-угнетители.

И направихме да стигне словото до тях, за да се поучат.

Онези, на които дадохме Писанието преди това, вярват в него.

И когато им бъде четен, казват: “Вярваме в него. Той е истината от нашия Господ. Ние бяхме отдадени на Аллах и преди това.”

Тези ще бъдат възнаградени два пъти, защото са търпеливи и отвръщат на злината с добрина, и от онова, което сме им дали за препитание, раздават.

И когато чуят празнословие, те се отдръпват от него и казват: “Нашите дела са си за нас, а вашите - за вас. Мир вам! Ние не желаем да общуваме с невежите.”

Не ти напътваш, когото обичаш, а Аллах напътва когото пожелае. Той най-добре знае напътените.

И рекоха [неверниците]: “Ако последваме с теб напътствието, ще ни бъде отнета нашата земя.” Нима не ги укрепихме на сигурно, свещено място, към което биват събирани всякакви плодове за препитание от Нас. Ала повечето от тях не знаят.

И колко селища погубихме от онези, които се възгордяваха заради своето благоденствие! Ето жилищата им - необитаеми след тях, освен за кратко. Ние ги наследихме.

Твоят Господ не ще погуби селищата, докато не проводи в главното от тях пратеник, да им чете Нашите знамения. И погубваме селищата само когато обитателите им станат угнетители.

И каквото и да ви се даде, то е наслада за земния живот и негова украса. Ала онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното. Нима не проумявате?

И дали онзи, комуто обещахме хубаво обещание и той непременно ще го получи, е като онзи, комуто дадохме да се понаслади с насладата на земния живот, а после, в Деня на възкресението, ще е сред доведените [за наказание]?

В този Ден Той ще ги призове и ще каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?”

Онези, срещу които се сбъдне словото, ще рекат: “Господи наш, тези са, които ние заблудихме. Заблудихме ги, както и сами се заблудихме. Невинни сме пред Теб. Те не са служили на нас.”

И ще им бъде казано: “Призовете своите съдружници!” И ще ги призоват, и не ще им откликнат, и ще видят мъчението. О, да бяха напътени!

В този Ден Той ще ги призове и ще каже: “Какво отвърнахте на пратениците?”

Ще помръкнат всички техни доводи в този Ден и дори не ще се питат един друг.

А който се покае и повярва, и върши праведни дела, той ще бъде от сполучилите.

Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира. Не е техен изборът. Пречист е Аллах, превисоко е над онова, с което Го съдружават!

Твоят Господ знае какво потулват сърцата им и какво разкриват.

Той е Аллах. Няма друг бог освен Него. Славата принадлежи Нему и в земния живот, и в отвъдния. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати.

Кажи: “Как мислите, ако Аллах стори нощта дълговечна за вас до Деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе светлина? Нима не чувате?”

Кажи: “Как мислите, ако Аллах стори деня дълговечен за вас до Деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе нощ, за да си почивате в нея? Нима не виждате?

От милост към вас Той стори нощта и деня, за да си почивате в нея и да търсите от Неговата благодат, и за да сте признателни!”

В Деня Той ще ги призове и ще каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?”

И ще извадим от всяка общност по един свидетел, и ще речем: “Дайте своя довод!” И ще узнаят, че истината принадлежи на Аллах. И ще изчезне от тях онова, което са измисляли.

Карун бе от народа на Муса и ги потискаше. Но Ние му дадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Неговият народ му рече: “Не ликувай! Аллах не обича ликуващите [заради богатство].

И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.”

Рече: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им.

И се показваше той пред своя народ с разкоша си. Онези, които желаеха земния живот, казваха: “О, да имахме и ние същото, което е дадено на Карун! Той има щастлива съдба.”

дарените със знанието казваха: “Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получат само търпеливите.”

И сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.

А на сутринта онези, които довчера завиждаха на положението му, казаха: “Ах, наистина Аллах увеличава препитанието за когото пожелае от Своите раби и Той го стеснява. Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил [земята] и нас да погълне. Ах, неверниците никога не сполучват!”

Ще отредим Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. Краят принадлежи на богобоязливите.

Който дойде с добрина, ще има по-голяма от нея, а който дойде със злина - на вършещите злини ще се въздаде само за онова, което са извършили.

Онзи, който ти възложи Корана, Той ще те върне към Мястото на завръщането. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ най-добре знае кой е донесъл напътствието и кой е в явна заблуда.”

И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата, но това е милост от твоя Господ. Никога не поддържай неверниците!

И да не те възпират от знаменията на Аллах, след като са ти низпослани! И призовавай към своя Господ, и никога не бъди от съдружаващите!

И не призовавай друг бог заедно с Аллах! Няма друг бог освен Него! Всичко погива освен Него. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати.