Сура Аль-Маида — Стих 3

1. Обяснение на думите в аята:

• الْمَيْتَةُ (ал-майта): животно, което е умряло без правилно заколване (закят).
• الدَّمُ (ад-дам): кръвта, която изтича (пролятата кръв).
• لَحْمُ الْخِنزِيرِ (лахм ал-хинзир): свинското месо.
• مَا أُهِلَّ لِغَيْرِ اللَّهِ بِهِ (ма ухилла ли-гайри-Ллахи бихи): това, над което при заколване е споменато име на друг, а не на Аллах.
• الْمُنْخَنِقَةُ (ал-мунханики): животно, което е умряло от задушаване (удушено).
• الْمَوْقُوذَةُ (ал-маукуза): животно, убито с удар с пръчка или камък.
• الْمُتَرَدِّيَةُ (ал-мутараддия): животно, което е паднало от високо и е умряло.
• النَّطِيحَةُ (ан-натиха): животно, което е умряло от удар с рога на друго животно.
• مَا أَكَلَ السَّبُعُ (ма акала ас-сабу): това, което хищник (като лъв, вълк и др.) е изяло.
• ذَكَّيْتُمْ (заккайтум): правилно заклахте според шариата.
• النُّصُبِ (ан-нусуб): камъни, поставяни около Кааба в езически времена, на които се е принасяло в жертва.
• تَسْتَقْسِمُوا بِالْأَزْلَامِ (тастаксиму бил-азлам): да търсите решение за съдбата чрез стрели (жребий), използвани в езичеството.
• فِسْقٌ (фиск): излизане от покорството на Аллах, грях.
• مَخْمَصَةٍ (махмаса): глад, недостиг на храна.
• مُتَجَانِفٍ لِّإِثْمٍ (мутаджанифин ли-исм): склонен към грях, преминаващ границите на позволеното.

1. Тълкувание на аята:

Аллах забранява на вярващите редица неща, свързани с храната и начина на заколване. Забранени са: мършата – животно, умряло без правилно заколване; пролятата кръв; свинското месо; това, над което при заколване е било споменато друго име, а не името на Аллах. Забранени са също животните, умрели от задушаване, от удар с пръчка или камък, от падане от високо, от удар с рога на друго животно, както и това, което хищник е разкъсал и изял – освен ако не го намерите още живо и го заколете правилно, тогава то е позволено. Забранено е и това, което е заклано на езическите каменни олтари, както и да търсите решение за съдбата си чрез стрели (жребий) – всичко това е грях и излизане от покорството на Аллах.

След това Аллах съобщава, че в този ден неверниците са изгубили всякаква надежда да върнат вярващите към неверието, защото са видели силата и утвърждаването на исляма. Затова вярващите не трябва да се страхуват от тях, а да се страхуват единствено от Аллах. В този ден Аллах е завършил религията на вярващите – исляма, и е довършил Своята благодат към тях, като ги е извел от мрака на невежеството към светлината на вярата, и е избрал исляма за тяхна религия, която не подлежи на замяна.

Накрая Аллах посочва, че ако някой бъде принуден от силен глад да яде от забраненото, без да има намерение да съгреши и без да преминава границите на необходимостта, то Аллах е Опрощаващ и Милосърден – той няма да бъде упрекван за това, което е принуден да направи.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Ислямът държи на чистотата и здравето на човека, като забранява вредни и нечисти неща.
• Аллах не натоварва човека извън неговите възможности – при крайна нужда (като глад) Той позволява дори забраненото, което показва Неговата милост и мъдрост.
• Религията на исляма е завършена и съвършена – Аллах Сам я е избрал и е довършил благодатта Си към вярващите, което вдъхва увереност и спокойствие.
• Вярващият трябва да се страхува само от Аллах, а не от хората – това освобождава сърцето от страх и робство към създанията.
• Аллах е Опрощаващ и Милосърден – Той разбира слабостта на човека и прощава на онзи, който е принуден, но не желае греха.
• Тези правила и обещания показват колко грижовна и мъдра е религията на исляма, което кара човека да я обикне и да последва Корана с радост и убеденост.