Сура Аш-Шуара — Стих 2

1. Обяснение на думите в аята:

— „تِلْكَ“ (тилка): показателно местоимение, което означава „тези“ или „това“.

— „آيَاتُ“ (аят): знамения, стихове, доказателства.

— „الْكِتَابِ“ (ал-китаб): Книгата, тоест Корана.

— „الْمُبِينِ“ (ал-мубин): Ясният, Очевидният — онзи, който разяснява и прави ясно различима истината от заблудата.

1. Тълкувание на аята:

Тези стихове, които ти се низпослват, о Пророко, са знаменията на Корана — Книгата, която е ясна и очевидна. Нейните думи и значения са ясни, тя разяснява всичко необходимо на хората и разделя истината от заблудата, правилния път от грешния. Тя разграничава правото от неистината и показва ясно пътя на напътствието. Нейните изрази са красноречиви и точни, а смислите ѝ — дълбоки и мъдри, така че всеки, който я чете с отворено сърце, намира в нея светлина и напътствие.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Коранът е ясна и разбираема Книга, която не оставя човека в объркване, а му показва правия път с ясни доказателства.

— Той е мярката, по която различаваме истината от лъжата и доброто от злото, което го прави надежден водач във всяко време и на всяко място.

— Четенето и размисълът над неговите аятове отварят сърцето за вярата и укрепват връзката на човека с неговия Създател.

— Яснотата на Корана е милост за хората: всеки, който искрено търси истината, ще я намери в него без колебание.

— Колкото повече се задълбочаваме в тази Книга, толкова повече откриваме нейната мъдрост и красота, и се убеждаваме, че тя наистина е от Аллах — Всемъдрия.