Сура Ан-Наба — Стих 2

1. Обяснение на думите в аята:

— النَّبَإِ (ан-наба’): означава „голямата вест“, „важното известие“.

— الْعَظِيمِ (ал-‘азим): означава „великото“, „огромното по значение и важност“.

1. Тълкувание на аята:

Този аят говори за това, за което някои от хората се питаха помежду си — а именно за великата вест, която беше донесена от Пратеника (мир нему и благословията на Аллах). Тази вест е Свещеният Коран, който съдържа известието за възкресението и отвъдния живот — нещо, в което многобожниците от Курайш се съмняваха и което отричаха. Те се питаха един друг за него с удивление и недоумение, а не с вяра и приемане. Великата вест е именно тази, която носи най-важната истина: че човекът ще бъде възкресен и ще даде сметка пред своя Господ. Някои тълкуватели казват, че става дума конкретно за Корана, а други — за възкресението; и двете значения са свързани, защото Коранът е този, който носи известието за възкресението.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към Исляма и Корана:

— Коранът е най-великата вест, която човечеството е получавало, и заслужава да се замислим сериозно над него, а не да се питаме за него само от любопитство или съмнение.

— Възкресението и отвъдният живот са истина, за която всеки човек трябва да се подготви, и вярата в тях дава смисъл и цел на живота.

— Ислямът отговаря на най-дълбоките въпроси на човешката душа — за произхода, целта и края на съществуването — и го прави по ясен и милостив начин.

— Човекът е приканен да не остава в съмнение и разпитване, а да потърси истината с отворено сърце, защото Коранът е напътствие и светлина за всеки, който искрено желае да разбере.