Сура Ан-Наба — Стих 3

1. Обяснение на думите в аята:

— «الَّذِي» (ал-лязӣ): който, това, за което.

— «هُمْ» (хум): те.

— «فِيهِ» (фӣхи): в него, относно него.

— «مُخْتَلِفُونَ» (мухталифӯн): разногласни, разделени в мненията си, противоречащи си.

1. Тълкувание на аята:

Този велик въпрос, за който хората се питат един друг, е самият Коран — вестта с огромно значение. Относно него неверниците от Курайш са били в разногласие и объркване: едни го наричали магьосничество, други — поезия, трети — гадателство, а четвърти — стари легенди на предишните народи. Някои от тях го отричали, други го приемали за лъжа, а трети се колебаели. Така те не успели да се обединят около една истина за него, защото истината е една и ясна, а заблудата има много пътища. Коранът обаче е истината, която известява за възкресението и за отвъдния живот — нещата, в които те се съмнявали и които отричали.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Коранът е великата вест, за която всеки човек трябва да се замисли сериозно, защото в него има напътствие и светлина за целия живот.

— Разногласието и объркването на неверниците относно Корана показва, че техните доводи са слаби и противоречиви, докато истината е ясна и единна.

— Колкото повече човек се запознава с Корана с отворено сърце, толкова повече разбира неговата правдивост и красота, и се убеждава, че той е от Аллах.

— Ислямът приканва към размисъл и търсене на истината, а не към сляпо следване на заблуди и противоречиви мнения.

— Вярата във възкресението и отвъдния живот дава на човека цел, надежда и спокойствие, за разлика от съмнението и отричането, които водят до объркване.