Сура Аль-Араф — Стих 157

1. Обяснение на думите в аята:

• الرَّسُولَ النَّبِيَّ الْأُمِّيَّ – Пратеника, Пророка, който не чете и не пише (умми – необразован по човешки стандарти, но получил откровение от Аллах).
• مَكْتُوبًا عِندَهُمْ – записан при тях, т.е. неговото описание и име са споменати в техните Писания.
• الطَّيِّبَاتِ – благите, чистите неща (позволени храни, напитки и бракове).
• الْخَبَائِثَ – мръсните, отвратителните неща (забранени храни и дела).
• إِصْرَهُمْ – тежестта, бремето, трудните задължения.
• الْأَغْلَالَ – оковите, тежките ограничения, които са били наложени на предишните общности.
• عَزَّرُوهُ – подкрепиха го, уважиха го и го възвеличиха.
• النُّورَ – светлината, т.е. Корана.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва онези, които ще получат милостта и напътствието на Аллах – те са хората, които следват Пратеника, Пророка Мохаммед (с.а.с.), който не е бил грамотен по човешки, а е получавал откровение от своя Господ. Неговото име, описание и пророчество са били записани в Тората, низпослана на Муса (Моисей), и в Евангелието, низпослано на Иса (Исус). Тези хора са го намерили споменат в своите Писания и са го познали по неговите качества.

Този Пророк им заповядва това, което е добро и правилно – вяра в Единия Аллах, покорство и всичко, което здравият разум и чистата човешка природа приемат за добро. Той им забранява това, което е зло и отвратително – многобожието, греховете и всичко, което разумът и природата отхвърлят. Той им разрешава благите и чисти неща – от храни, напитки и бракове, които не причиняват вреда. И им забранява мръсните и отвратителни неща – като свинско месо, кръв, мърша и други подобни, както и всичко, което предишните общности са си позволявали, а Аллах е забранил.

Той премахва от тях тежките задължения и оковите, които са били наложени на предишните народи – като задължителното убийство на убиеца, независимо дали убийството е било умишлено или по погрешка, забраната да се приема откупнина, отрязването на засегнатия орган, изрязването на мястото на нечистотата от кожата и дрехата, забраната за работа в събота, ограничението молитвата да се извършва само в синагоги и църкви, и други подобни тежки ограничения.

И така, онези, които повярваха в него – от синовете на Израил и от другите народи – и го уважиха, възвеличиха и подкрепиха срещу неговите врагове, и последваха Светлината, която беше низпослана с него, тоест Корана, който напътства към истината – те са успелите, те са спечелилите. Те ще получат това, което търсят, и ще бъдат предпазени от това, от което се страхуват.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Този аят показва, че Пророкът Мохаммед (с.а.с.) не е бил непознат за предишните Писания – неговото идване е било предсказано в Тората и Евангелието. Това е доказателство за истинността на неговото пророчество и за приемствеността на Божественото послание.
• Ислямът не е нова религия, а завършек и потвърждение на предишните послания. Той идва да облекчи хората, а не да ги натовари. Аллах казва, че Пророкът премахва тежестите и оковите – това показва колко милостив е Ислямът.
• Ислямът разрешава всичко благо и чисто и забранява само това, което е вредно и отвратително. Това е религия на здравословния разум и чистата природа.
• Онези, които повярват, подкрепят и следват Корана, са истински успелите. Това ни насърчава да се придържаме към Корана и Сунната, защото в тях е истинският успех в този свят и в отвъдния.
• Аятът ни учи, че истинската вяра включва не само вярване, но и уважение, подкрепа и следване на напътствието – това е пътят към спасението и успеха.