Сура Ар-Рад — Стих 16

1. Обяснение на думите в аята:

• رَبُّ (Рабб) – Господ, Създател и Управляващ.
• أَوْلِيَاءَ (аулия) – покровители, застъпници, божества, на които се уповават.
• الْأَعْمَىٰ (ал-а‘ма) – слепият (тук в преносен смисъл: невярващият).
• الْبَصِيرُ (ал-басир) – зрящият (тук: вярващият).
• الظُّلُمَاتُ (аз-Зулумат) – тъмнините (тук: неверието).
• النُّورُ (ан-Нур) – светлината (тук: вярата).
• الْقَهَّارُ (ал-Каххар) – Всемогъщият, Покорителят, Който властва над всичко.

1. Тълкувание на аята:

Кажи, о, Пратенико, на многобожниците: „Кой е Господът на небесата и земята, кой ги е сътворил и управлява делата им?“ Кажи: „Аллах.“ Те сами признават това, но въпреки знанието си, са взели за покровители и божества други освен Него – идоли, които не могат да донесат полза, нито да отстранят вреда дори на самите себе си, камо ли на някого другиго. Как може да се покланяте на такива безсилни същества и да оставяте истинския Господ?

Кажи им: „Нима са равни слепият и зрящият? Нима са равни тъмнините и светлината?“ Това е сравнение между невярващия, който е сляп за истината и се лута в мрака на неверието, и вярващия, който вижда истината и върви в светлината на вярата. Нима тези две състояния могат да бъдат еднакви?

Или пък са приписали на Аллах съдружници, които създават като Неговото сътворение, така че сътворението да им се стори подобно и объркано? Кажи: „Аллах е Създателят на всяко нещо. Той е Единственият, Единният, Който заслужава поклонение, и Той е Всемогъщият, Който властва над всичко и пред Когото всичко е покорно.“ Никой друг не създава и не заслужава да бъде обожествяван.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да размишляваме върху сътворението на небесата и земята – това е покана да опознаем Създателя чрез Неговите дела и да осъзнаем, че само Аллах е истинският Господ.
• Разликата между вярата и неверието е като разликата между светлината и тъмнината, между зрението и слепотата. Ислямът е пътят на яснотата, на вътрешното прозрение и на спокойствието на душата.
• Ислямът ни освобождава от поклонение на безсилни същества и ни насочва към Единствения, Който държи в ръцете Си ползата и вредата – Аллах. Това е истинската свобода и достойнство за човека.
• Вярата в Аллах – Единствения, Всемогъщия – дава на сърцето сила, увереност и мир, защото знаем, че всичко е в Неговите ръце и нищо не се случва без Неговата воля.
• Коранът ни призовава към разумно разсъждение и ни задава въпроси, които пробуждат съвестта: Нима са равни знаещият и незнаещият? Нима са равни светлината и мракът? Това е покана да изберем пътя на светлината и да последваме истината.