Сура Аль-Бакара — Стих 237

1. Обяснение на думите в аята:

• طَلَّقْتُمُوهُنَّ – разведохте се с тях (жените).
• تَمَسُّوهُنَّ – докоснете ги; тук означава интимна близост (брачна консумация).
• فَرَضْتُمْ لَهُنَّ فَرِيضَةً – определихте им задължителен брачен дар (махр).
• فَنِصْفُ مَا فَرَضْتُمْ – половината от определения махр.
• يَعْفُونَ – те (жените) се отказват доброволно от своето право.
• الَّذِي بِيَدِهِ عُقْدَةُ النِّكَاحِ – онзи, в чиято ръка е брачният договор (според различните правни школи това е или съпругът, или настойникът).
• أَقْرَبُ لِلتَّقْوَىٰ – най-близо до богобоязливостта.
• الْفَضْلَ – благодеянието, великодушието, добрината.

1. Тълкувание на аята:

Ако разведете жените си, преди да сте имали интимна близост с тях, но вече сте определили задължителен брачен дар (махр), то вие сте длъжни да им дадете половината от това, което сте определили. Това е тяхно право и не бива да им се отнема. Има обаче две изключения: първо, ако самите жени доброволно се откажат от своя дял и ви го простят – тогава вие не дължите нищо; второ, ако онзи, в чиято ръка е брачният договор, се откаже от своето право и остави целия махр на жената – независимо дали става дума за съпруга или за настойника според различните правни тълкувания.

И знайте, че когато проявявате взаимно великодушие и се отказвате от правата си в полза на другия, това е най-близо до богобоязливостта и до онова, което Аллах обича. Не забравяйте да бъдете добри един към друг – да давате повече от задължителното и да прощавате това, което по право ви се полага. Аллах вижда всичко, което вършите, и ще ви възнагради за всяко добро дело.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът защитава правата на жените дори в случай на развод, като им гарантира половината от брачния дар, ако бракът не е бил консумиран.
• Великодушието и прошката са сред най-висшите добродетели в исляма – те ни доближават до богобоязливостта и до Аллах.
• Ислямът не е само система от задължения, а и път на взаимна добрина, уважение и благородство между хората.
• Аллах вижда всичко, което правим – както доброто, така и лошото – и това ни насърчава да постъпваме честно и щедро.
• Коранът ни учи, че материалните права могат да бъдат източник на благословия, когато са съпътствани от прошка и великодушие, а не от алчност и спорове.