Сура Аль-Анам — Стих 151

1. Обяснение на думите в аята:

— تَعَالَوْا (та'аляу): елате, приближете се — дума, с която се призовава някой да се обърне с внимание към нещо важно.

— أَتْلُ (атлу): да прочета, да ви изложа ясно.

— حَرَّمَ (харама): забрани, направи непозволено.

— إِمْلَاق (имляк): бедност, недоимък, страх от бедност.

— الْفَوَاحِشَ (ал-фауахиш): големите грехове и покварени дела, особено прелюбодеянието.

— مَا ظَهَرَ مِنْهَا وَمَا بَطَنَ (ма захара минха уа ма батан): онова, което се върши явно, и онова, което се върши скрито.

— وَصَّاكُمْ (уассакум): заръча ви, настави ви, повери ви като завет.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах наставлява Своя Пратеник (с.а.с.) да каже на хората: „Елате, ще ви прочета онова, което вашият Господ ви е забранил твърдо и окончателно.“ След това Аллах изброява основните заповеди и забрани, които са основата на правилния живот и на истинската вяра:

Първо: Да не се съдружава с Аллах нищо — нито в поклонението, нито в страхопочитанието, нито в молитвата, нито в надеждата. Всички видове поклонение принадлежат единствено на Аллах.

Второ: Да се прави добро на родителите — да се отнасяме към тях с почит, милост, грижа и добри думи. Това е задължение, което върви непосредствено след единобожието, заради голямото им право над децата.

Трето: Да не се убиват децата от страх от бедност — както е било обичай на езичниците, които погребвали живи своите дъщери или се страхували, че няма да могат да изхранят многобройните си чеда. Аллах казва: „Ние храним и вас, и тях“ — тоест препитанието е в ръцете на Аллах, а не в ръцете на хората.

Четвърто: Да не се приближаваме до големите грехове — нито явните, нито скритите. Тук се включва прелюбодеянието, развратът и всяко покварено дело, независимо дали се върши открито пред хората, или тайно. Ислямът не прави разлика между явен и скрит грях — и двата са забранени.

Пето: Да не се убива душата, която Аллах е направил свещена — освен по право и справедливост, като например наказание за убийство, за прелюбодеяние след брак или за отстъпничество от Исляма след вяра. Животът е свещен дар от Аллах и никой няма право да го отнема без законно основание.

Накрая Аллах казва: „Това ви заръча Той, за да разсъждавате“ — тоест тези наставления са завет от вашия Господ, дадени, за да ги обмислите, да ги разберете и да живеете според тях с разум и вяра.

1. Поуки, които ни привличат към Исляма и Корана:

— Ислямът поставя единобожието като основа на всичко и освобождава човека от робството на създанията, като го насочва само към Създателя.

— Ислямът е религия на милосърдието: грижата за родителите и защитата на децата са поставени сред най-важните заповеди.

— Ислямът защитава живота, честта и чистотата на обществото, като забранява убийството и разврата — явен и скрит.

— В тези думи има дълбока мъдрост: Аллах не ни забранява нещо, за да ни лиши, а за да ни предпази и да ни даде по-добър живот.

— Коранът не е просто книга на забрани, а книга на напътствие, която ни учи да мислим, да разсъждаваме и да избираме доброто — затова завършекът на аята е: „за да разсъждавате“.