Сура Аль-Анам — Стих 152

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• الْيَتِيمِ (ал-яти́м): сирак — дете, което е загубило баща си преди да достигне пълнолетие.
• أَشُدَّهُ (ашуддаху): пълнолетие и зрялост — възрастта, в която човек укрепва физически и умствено и е способен разумно да се разпорежда с имуществото си.
• الْكَيْلَ (ал-кайл): мярката за обем при продажба на стоки като зърно и течности.
• الْمِيزَانَ (ал-миза́н): теглилката, с която се мери теглото на стоките.
• بِالْقِسْطِ (бил-кист): със справедливост и безпристрастност.
• وُسْعَهَا (ус'аха): нейните възможности и сили — това, което човек е в състояние да понесе.
• ذَا قُرْبَى (за̄ курба̄): близък роднина.
• عَهْدِ اللَّهِ (ахди Ллах): заветът и обещанието, дадено пред Аллах.

1. Тълкуване на аята:

Аллах забранява на настойниците и опекуните да се приближават до имуществото на сирака по какъвто и да е начин, освен по най-добрия и най-полезния за самото имущество — начин, който го увеличава и съхранява, а не го разпилява или присвоява. Това продължава, докато сиракът достигне пълнолетие и зрялост, тоест докато узрее разумът му и стане способен сам да управлява онова, което му принадлежи. Тогава имуществото му се предава изцяло в негови ръце.

След това Аллах повелява да се дава пълна и точна мярка и тегло при покупко-продажба — със справедливост и без измама, без да се ощетява нито купувачът, нито продавачът. И тук идва утехата и милостта: Аллах не възлага на човешката душа повече, отколкото тя може да понесе. Ако при измерването се получи незначително отклонение, което човек не е в състояние напълно да избегне, то не се вменява в грях. Религията е лека и съобразена с човешките възможности.

После Аллах повелява: когато говорите — в свидетелство, в съдебно решение, в предаване на вест или в застъпничество — говорете само истината и справедливостта, без да се отклонявате от правото. И дори когато става дума за близък роднина, не бива да го подкрепяте в неправда, нито да свидетелствате в негова полза против истината. Роднинството не трябва да надделява над справедливостта.

Накрая Аллах повелява да се изпълнява заветът, даден пред Него — всички обещания, договори и задължения, които човек е поел, особено онези, свързани с вярата и покорството към Аллах. Всичко това — пазенето на сирашкото имущество, честността в мерките и теглилките, справедливостта в словото и верността към обещанията — е завещание от Аллах, дадено с цел хората да си вземат поука, да помнят и да се вразумят.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на милостта и справедливостта — той защитава слабите, сираците и онези, които не могат сами да се защитят.
• Честността в търговията и точността в мерките и теглилките са част от вярата, а не просто светски въпроси — това показва колко всеобхватен е ислямът.
• Аллах не иска от нас повече, отколкото можем — това е утеха и надежда за всеки вярващ, че религията не е бреме, а път на лекота.
• Справедливостта трябва да бъде над роднинските връзки и личните интереси — това е висок морал, който издига обществото.
• Верността към обещанията и заветите е знак за истинска вяра и честност.
• Всички тези повеления са дадени, за да помним и да се поучаваме — Коранът не е просто книга с правила, а напътствие за живот, изпълнен с добро и справедливост.