Сура Аль-Хашр — Стих 2

1. Обяснение на думите в аята:

• أَخْرَجَ (ахраджа): изведе, изгони.
• أَهْلِ الْكِتَابِ (ахлил-китаб): хората на Писанието – юдеите и християните, на които са били низпослани предишните свещени книги.
• دِيَارِهِمْ (дийарихим): техните домове и земи.
• لِأَوَّلِ الْحَشْرِ (ли-аввалил-хашр): при първото събиране/изселване – първото им изгонване от Арабския полуостров към Шам (Леванта).
• مَا ظَنَنتُمْ (ма занантум): не сте предполагали, не сте очаквали.
• مَانِعَتُهُمْ حُصُونُهُم (мани‘атухум хусунухум): техните крепости ще ги предпазят.
• فَأَتَاهُمُ اللَّهُ (фа-атахумуллах): Аллах дойде при тях – т.е. Неговото наказание и повеля ги достигнаха.
• مِنْ حَيْثُ لَمْ يَحْتَسِبُوا (мин хайсу лам яхтасибу): оттам, откъдето не са очаквали.
• وَقَذَفَ فِي قُلُوبِهِمُ الرُّعْبَ (уа казафа фи кулубихимур-ру‘б): и хвърли в сърцата им силен страх.
• يُخْرِبُونَ بُيُوتَهُم (юхрибуна буйутахим): разрушават собствените си домове.
• فَاعْتَبِرُوا (фа‘табиру): вземете поука.
• يَا أُولِي الْأَبْصَارِ (я улул-абсар): о, вие, които имате прозрение и разум.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава, че Той е Онзи, Който изгони онези, които отрекоха истината – юдеите от племето Бану Надир, които бяха хора на Писанието и притежаваха Тората. Те живееха в крепости и укрепени селища близо до Медина, разполагаха с палмови градини и големи богатства. Те нарушиха договора си с Пророка, мир нему, и се съюзиха с многобожниците срещу мюсюлманите. Затова Аллах ги изгони от домовете им – това беше първото им изселване от Арабския полуостров към земите на Шам.

Мюсюлманите не очакваха, че те ще бъдат изгонени, защото юдеите бяха известни със своята сила, оръжия и укрепени крепости. А и самите юдеи бяха убедени, че крепостите им ще ги защитят от наказанието на Аллах и че никой не може да ги победи. Но наказанието на Аллах ги достигна оттам, откъдето най-малко очакваха – чрез повелята на Аллах Неговият Пратеник да ги воюва и да ги принуди да напуснат. Аллах хвърли в сърцата им силен страх и ужас. Те започнаха да разрушават собствените си домове със своите ръце – събаряха вътрешните им стени и покриви, за да не останат те в полза на мюсюлманите. А мюсюлманите разрушаваха останалото отвън. Така домовете им бяха опустошени от двете страни.

В края на аята Аллах призовава: „Вземете поука, о, вие, които имате прозрение!“ – тоест поучете се от това, което се случи с тези хора заради тяхното неверие и предателство, и не постъпвайте като тях, за да не ви сполети същото наказание.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах е Всемогъщият, Който управлява всичко и никой не може да се изплъзне от Неговата повеля, колкото и силни и укрепени да се чувстват хората.
• Човек не бива да се уповава на материална сила, крепости или богатство, а трябва да се уповава единствено на Аллах.
• Наказанието на Аллах идва оттам, откъдето никой не очаква – затова вярващият трябва да бъде смирен и да не се заблуждава от собствените си възможности.
• Страхът, който Аллах хвърля в сърцата на Своите врагове, е доказателство за Неговата мощ и подкрепа за вярващите.
• Историята на предишните народи съдържа поуки за хората с разум и прозрение – затова четенето и размисълът върху Корана ни помагат да не повтаряме грешките на онези, които са били наказани.
• Ислямът ни учи да се поучаваме от миналото, да ценим истината и да останем верни на завета с Аллах, за да заслужим Неговата милост и помощ.