Сура Аль-Маида — Стих 64

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• يَدُ اللَّهِ مَغْلُولَةٌ – „Ръката на Аллах е вързана“: евреите казали това, за да опишат Аллах като скъперник, Който е спрял да дава препитание и блага.
• غُلَّتْ أَيْدِيهِمْ – „Нека ръцете им бъдат вързани“: проклятие и възмездие, съответстващо на тяхното твърдение – нека бъдат възпрени от добро и нека бъдат лишени от милост.
• مَبْسُوطَتَانِ – „двете Му ръце са разтворени“: израз за безкрайната щедрост и даване на Аллах.
• طُغْيَانًا وَكُفْرًا – „престъпване на границите и неверие“: прекомерност в греха и отричане на истината.
• الْعَدَاوَةَ وَالْبَغْضَاءَ – „враждебност и омраза“: взаимна неприязън и отчуждение.
• أَوْقَدُوا نَارًا لِّلْحَرْبِ – „запалили огън за война“: подготвяли са война и размирици.
• يَسْعَوْنَ فِي الْأَرْضِ فَسَادًا – „се стремят по земята към развала“: разпространяват поквара и безредие.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава на Своя Пророк за едно от гнусните неща, които евреите казвали помежду си. Когато ги сполетяла суша и бедност, те казали, че ръката на Аллах е вързана – че Той е скъперник и е спрял да им дава от Своите блага. Това е тежко престъпление срещу Аллах, защото Го описва със скъперничество и ограничава Неговата щедрост. Затова Аллах отговорил на тяхното твърдение с възмездие, съответстващо на думите им: нека техните собствени ръце бъдат вързани, тоест нека бъдат възпрени от всяко добро, и нека бъдат прокълнати и отдалечени от Неговата милост заради това, което казали.

После Аллах опровергава тяхното лъжливо твърдение: не, двете Му ръце са разтворени – Той е безкрайно щедър и дава препитание както пожелае, разширява и стеснява, дава и въздържа според Своята мъдрост и според това, което е в интерес на хората. Никой не може да Го принуди или да Му попречи. В този аят се потвърждава качеството „ръце“ за Аллах по начин, който подобава на Неговото величие, без да Го оприличаваме на творенията и без да питаме как точно са тези ръце.

След това Аллах разкрива, че това, което е низпослано на Пророка – Корана – само ще увеличи у много от евреите престъпването на границите и неверието, поради завистта и злобата, които таят в сърцата си, защото Аллах е избрал Пророка за Своето послание. Аллах също съобщава, че е хвърлил между тях враждебност и омраза до Деня на възкресението – те ще продължат да се мразят и да се делят едни от други. Всеки път, когато заговорничат и запалват огън за война срещу мюсюлманите, Аллах го угасява, разсейва ги и осуетява плановете им. Те не престават да вършат грехове и да се стремят към поквара по земята, а Аллах не обича онези, които вършат поквара.

1. Поуки от аята, които ни привличат към Исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко велик е Аллах в Своята щедрост – Той дава препитание на когото пожелае, без никой да Му налага ограничения. Всичко в света на благата е в Неговите ръце и Той се грижи за Своите творения с безкрайна милост.
• Аятът ни учи, че е забранено да се говори за Аллах без знание и да Му се приписват недостатъци. Думите на евреите били тежко прегрешение и затова били прокълнати. Това ни напомня да пазим езика си и да говорим за Аллах само с уважение и знание.
• Виждаме как Аллах защитава Своя Пророк и Своето послание – всеки път, когато враговете на истината се опитват да я угасят, Аллах осуетява плановете им. Това ни дава увереност, че истината винаги надделява, независимо колко силни изглеждат противниците ѝ.
• Аятът ни показва, че завистта и злобата водят до неверие и престъпване на границите. Който завижда на другите за благата, които Аллах им е дал, се отдалечава от истината и губи мира в сърцето си.
• Аллах не обича онези, които вършат поквара. Ислямът ни призовава към мир, справедливост и поправяне на земята, а не към размирици и разрушение. Всеки, който следва Корана, се стреми към добро и избягва покварата.
• Аятът ни насърчава да се доверяваме на Аллах и да Го молим за препитание, знаейки, че Той е Щедрият, Който дава на когото пожелае, и че никой не може да спре Неговата щедрост.