Сура Аль-Маида — Стих 63

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• لَوْلَا (лаула̄): възклицателна частица, която изразява укор и подкана – „защо не“, „не би ли следвало“.
• الرَّبَّانِيُّونَ (ар-рабба̄нийю̄н): учените богослови, набожните водачи и наставници в религията, които възпитават хората и ги напътстват.
• الْأَحْبَارُ (ал-ах̣ба̄р): учените от хората на Писанието, религиозните авторитети и знаещите.
• الْإِثْمَ (ал-исм): грехът, нечестието – тук има предвид лъжливото слово, клеветата и лъжесвидетелстването.
• السُّحْتَ (ас-сух̣т): забранената, незаконна печалба – вземането на чужди пари по нечестен и непозволен начин, като подкуп и лихва.
• لَبِئْسَ مَا كَانُوا يَصْنَعُونَ (ла-би'са ма̄ ка̄нӯ яс̣на'ӯн): „Колко лошо е това, което вършат!“ – израз на силно порицание.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах порицава онези, които са се впуснали в грях и вражда, и отправя укор към учените и религиозните водачи сред тях: защо не ги възпират от лъжливото слово, от лъжесвидетелството и от присвояването на чужди имоти по непозволен начин? Учените и наставниците е трябвало да изпълнят своя дълг – да заповядват доброто и да забраняват злото, да предпазват хората от грях и да ги насочват към правия път. Но те са мълчали и не са изпълнили тази своя отговорност. Затова Аллах силно порицава тяхното бездействие и го определя като тежко провинение. В аята се съдържа ясно предупреждение: онзи, който оставя злото да се разпространява, без да го забранява, е съучастник в него и носи отговорност, сякаш сам го е извършил. Ако учените и водачите бяха изпълнили задължението си да възпират, хората щяха да се спрат от тези грехове. Тяхното мълчание отвори път на злото и го утвърди сред обществото.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Ислямът не е само лично благочестие, а и колективна отговорност – всеки, който има знание и влияние, е длъжен да напътства и да предпазва хората от зло.
• Коранът възпитава в честност и справедливост – забранява лъжата, лъжесвидетелството и незаконната печалба, и утвърждава чистотата на словото и делата.
• Учените и водачите заемат високо място в исляма, но с това място идва и голяма отговорност – те не бива да мълчат пред злото.
• Мълчанието пред греха не е неутрално – то е съучастие и носи отговорност пред Аллах.
• Коранът е книга на милост и напътствие – той не само забранява злото, но и посочва пътя към доброто и поправянето на обществото.
• Всеки човек, който се стреми към истината и справедливостта, ще намери в Корана ясен морален компас и призив към добро и благочестие.