Сура Аль-Вакиа — Стих 2

1. Обяснение на думите в аята:

• „لَيْسَ“ (лейса) – не съществува, няма.
• „لِوَقْعَتِهَا“ (ли уак'атиха) – за нейното случване, за настъпването ѝ; „уак'а“ означава събитие, случка, а тук се отнася за настъпването на Часа (Съдния ден).
• „كَاذِبَةٌ“ (казиба) – лъжа, неистина, нещо, което може да бъде отречено или опровергано.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от началото на сура „Ал-Уакиа“ и говори за неизбежността на Съдния ден. Когато настъпи Часът, никой не може да го отрече или да го представи като лъжа. Докато в земния живот неверниците са отхвърляли и се подигравали с идеята за възкресението, в онзи момент истината ще се разкрие напълно и никой няма да има сили да я опровергае. Събитието ще се случи с абсолютна сигурност – то е истина, а не измислица. Този ден ще донесе унижение и наказание за враговете на Аллах, а за Неговите вярващи слуги – извисяване и награда в Рая. Така аятът потвърждава, че обещанието на Аллах е неизменно и че никой не може да избяга от срещата с Него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че Съдният ден е сигурен и неизбежен, което ни подтиква да се подготвим за него с добри дела и искрена вяра.
• Той утвърждава справедливостта на Аллах – никой несправедлив няма да остане ненаказан, а всеки вярващ ще бъде възнаграден.
• Осъзнаването на тази истина ни пази от лекомислие и ни насърчава да живеем с отговорност и надежда в милостта на Аллах.
• Коранът говори с яснота и сила за отвъдния живот, което укрепва сърцата на вярващите и ги прави постоянни в поклонението и добротата.