Сура Аль-Бакара — Стих 145

1. Обяснение на думите в аята:

• „آيَةٍ“ (ая) – тук означава знамение, доказателство или чудо, което потвърждава истинността.
• „قِبْلَةَ“ (кибла) – посоката, към която се обръщат в молитва.
• „أَهْوَاءَهُم“ (ахуа’ахум) – техните желания, страсти и лични възгледи, които противоречат на истината.
• „الظَّالِمِينَ“ (аз-залимин) – угнетителите, онези, които престъпват границите и нанасят вреда на себе си.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) с категорично уверение: дори да дойдеш при хората от Писанието – юдеи и християни – с всякакво знамение и ясно доказателство, че обръщането към Кааба е истината от Аллах, те пак няма да последват твоята кибла. Това е така, защото упорстват в ината и надменността си, отказвайки да приемат истината. И ти, о, Пратенико, никога няма да последваш тяхната кибла, след като Аллах те е насочил към истинската посока. Освен това, самите те не са единни помежду си – нито една от техните групи не следва киблата на другата, защото всяка смята другата за заблудена. И ако ти последваш техните желания и страсти в това отношение или в който и да е друг въпрос от религията, след като вече ти е дошло истинното знание, тогава непременно ще бъдеш от угнетителите. Този аят е предупреждение към цялата общност на исляма – да не следва пътя на онези, които отхвърлят истината, и да се придържа към знанието, което Аллах е низпослал.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Истината не се нуждае от одобрението на хората, за да бъде истина. Дори всички знамения да бъдат показани, онези, чиито сърца са изпълнени с инат и надменност, няма да повярват. Това ни учи да търсим истината заради самата нея, а не заради мнението на другите.
• Ислямът е единен и ясен път. Аллах е насочил вярващите към една кибла – Кааба – и това е символ на единството на мюсюлманската общност. Различията и разделението сред хората от Писанието са предупреждение за нас да пазим единството си.
• Следването на лични желания и страсти, след като човек вече е получил знание от Аллах, е голяма несправедливост към самия себе си. Затова вярващият трябва да се придържа към Корана и Сунната и да не се отклонява по пътя на онези, които са заблудени.
• Този аят ни показва колко е важно да бъдем твърди в убежденията си и да не се влияем от чужди мнения, които противоречат на истината. Ислямът ни дава ясна посока и ни прави горди, че сме на правия път.