Сура Аль-Бакара — Стих 146

1. Пояснение на думите в аята:

• "الَّذِينَ آتَيْنَاهُمُ الْكِتَابَ" – онези, на които Ние дадохме Писанието, тоест учените от юдеите и християните, на които беше низпослана Тора и Евангелието.
• "يَعْرِفُونَهُ" – те го познават, тоест познават истинността на Мухаммед, мир нему, и неговите качества, описани в техните книги.
• "كَمَا يَعْرِفُونَ أَبْنَاءَهُمْ" – както познават собствените си синове, тоест с ясно и несъмнено познание.
• "فَرِيقًا مِّنْهُمْ" – група от тях.
• "لَيَكْتُمُونَ الْحَقَّ" – скриват истината, а именно описанието на Пророка, мир нему, и истината за промяната на посоката на молитвата към Кааба.
• "وَهُمْ يَعْلَمُونَ" – и те знаят, че това е истината.

1. Тълкуване на аята:

Учените от хората на Писанието – юдейските равини и християнските свещеници – познават много добре, че Мухаммед, мир нему, е истинският Пратеник на Аллах. Неговите качества и признаци са описани в Тора и Евангелието, и те ги разпознават така ясно, както разпознават собствените си деца сред другите деца. Въпреки това, една група от тях умишлено скрива тази истина, макар да са напълно наясно с нея. Те го правят от завист и упорство, а не от незнание. Истината, която крият, включва както описанието на Пророка, мир нему, така и знака за промяната на посоката на молитвата към Свещената Кааба, който също е бил предсказан в техните писания.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят показва, че истината за пророчеството на Мухаммед, мир нему, е била ясно записана в предишните писания и е била известна на учените от хората на Писанието. Това е доказателство за достоверността на Корана и за приемствеността на божественото послание.
• Аятът ни учи, че знанието само по себе си не е достатъчно, ако човек отказва да го последва от гордост или завист. Ислямът призовава към искреност и смирение пред истината.
• Криенето на истината е тежко прегрешение, особено когато човек я знае. Това ни напомня да бъдем честни и да споделяме доброто и истината с другите.
• В аята има утеха за вярващите: ако някои от хората на Писанието отказват да признаят истината, това не намалява нейната стойност. Ислямът е ясен и потвърден от самите Писания, които те крият.
• Познаването на Аллах и Неговия Пратеник е най-голямото знание, по-ценно от всяко друго. Нека се стремим към него и го следваме открито, без страх и без скриване.