Сура Аль-Бакара — Стих 186

1. Пояснение на думите в аята:

• „عِبَادِي“ (’иба̄дӣ): Моите раби, Моите служители — всички хора, които са под властта и грижата на Аллах.
• „قَرِيبٌ“ (qарӣб): Близък — близост, която подобава на величието на Аллах, без да е телесна или пространствена.
• „دَعْوَةَ الدَّاعِ“ (да‘уата ад-да̄‘ӣ): зовът на онзи, който се обръща с молба.
• „فَلْيَسْتَجِيبُوا لِي“ (фал-йастаджӣбӯ лӣ): нека Ми откликнат с покорство и послушание.
• „يَرْشُدُونَ“ (йаршудӯн): да бъдат напътени, да следват правия път, противоположния на заблудата.

1. Тълкуване на аята:

Когато хората те попитат, о, Пророчество, за Аллах и за Неговата близост, отговори им, че Той е наистина близо до тях. Той знае всичко за тях, чува зова им и отговаря на молбите им. Не е нужно да търсят посредници, нито да викат високо — Той е по-близо до тях, отколкото те си представят. Аллах откликва на зова на онзи, който Го призовава искрено и с чисто намерение. Затова нека хората Му откликнат с покорство и изпълнение на Неговите заповеди, и нека затвърдят вярата си в Него. Ако направят това, ще намерят правия път в делата на своята религия и в своя земен живот. В този аят Аллах сам съобщава за Своята близост до рабите Си — близост, която е достойна за Неговото величие и съвършенство.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах е близо до всеки човек — не е далечен или недостъпен. Всеки може да Го призове по всяко време и на всяко място.
• Не са нужни посредници между човека и неговия Създател. Това е голяма милост и чест за вярващия.
• Аллах чува и отговаря на искрената молба. Това дава надежда и утеха в трудни моменти.
• Вярата и покорството са пътят към правилния живот и истинското напътствие.
• Ислямът е религия на пряката връзка с Аллах — религия на надеждата, близостта и отзивчивостта.