Сура Ан-Намль — Стих 40

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عِلْمٌ مِّنَ الْكِتَابِ (знание от Книгата): означава знание, дадено от Аллах, което е било низпослано в свещените Книги. Някои тълкуватели казват, че става дума за знание от Лаухи Махфуз (Запазената плоча), а други — че това е било знанието на Името на Аллах, най-великото от Неговите имена, с което когато се призовава, Той отговаря.
• يَرْتَدَّ إِلَيْكَ طَرْفُكَ (преди погледът ти да се върне към теб): означава преди да примигнеш с очи — толкова кратко време, колкото е нужно на клепачите ти да се затворят и отворят.
• مُسْتَقِرًّا عِندَهُ (установен при него): означава, че тронът е бил поставен и е стоял неподвижно пред Сюлейман.
• لِيَبْلُوَنِي (за да ме изпита): означава, за да ме подложи на изпитание и проверка.
• غَنِيٌّ (Богат): означава, че Аллах не се нуждае от нищо и от никого — нито от благодарността на хората, нито от тяхното поклонение.
• كَرِيمٌ (Щедър): означава, че Аллах е безкрайно щедър и дарява от Своята благодат както благодарните, така и неблагодарните.

1. Тълкувание на аята:

Един праведен човек, който се намирал при пророк Сюлейман и притежавал знание от Книгата на Аллах — а според някои тълкуватели това бил Асаф ибн Бархия, който знаел Великото име на Аллах, — казал: „Аз ще ти донеса трона ѝ, преди погледът ти да се върне към теб.“ Той отправил молитва към Аллах и Аллах отговорил на молбата му. Така тронът на царицата бил пренесен от далечната земя Саба (Мариб) в Шам за миг — по-кратък от мигането на око.

Когато пророк Сюлейман видял трона да стои неподвижно и установен пред него, той не се възгордял, нито си приписал заслуга, а казал: „Това е от благодатта на моя Господ.“ Той признал, че всичко това е дар от Аллах, и разбрал, че това е изпитание за него — дали ще бъде благодарен за Божиите дарове, или ще отрече благодатта. Сюлейман осъзнал, че богатството, знанието и властта са средства за проверка на неговата вяра и признателност.

След това Аллах посочил един велик принцип: който е благодарен, ползата от неговата благодарност се връща към самия него — защото благодарността задържа благодатта и привлича още повече. А който отрича благодатта и не признава даровете на Аллах, нека знае, че Аллах не се нуждае от неговата благодарност — Той е Богат и Щедър, и от Неговата щедрост се възползват както благодарните, така и неблагодарните в този свят, а в отвъдния всеки ще бъде съден според делата си.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Благодарността е път към увеличаване на благата. Който благодари на Аллах, благодатта му се запазва и умножава. Благодарността не носи полза на Аллах — тя носи полза на самия човек.
• Истинската сила е в знанието и връзката с Аллах. Онзи, който имаше знание от Книгата, успя да направи нещо необикновено — не чрез своята мощ, а чрез молитва към Аллах. Това ни учи, че знанието и искрената връзка с Всевишния са най-голямото богатство.
• Смирението на пророк Сюлейман е пример за всички. Въпреки че притежаваше царство, каквото никой след него не получи, той не си приписа заслуга, а каза: „Това е от благодатта на моя Господ.“ Колкото по-голяма е благодатта, толкова по-голяма трябва да бъде благодарността и смирението.
• Животът е изпитание. Богатството, знанието, властта — всичко това е проверка дали ще бъдем благодарни, или ще отречем. Всеки дар е възможност да се приближим до Аллах чрез признателност.
• Аллах не се нуждае от нас — ние се нуждаем от Него. Той е Богат и Щедър. Нашата благодарност не Го прави по-богат, нито нашата неблагодарност Го накърнява. Това ни учи на смирение и на осъзнаване, че всичко добро идва от Него.
• Щедростта на Аллах обхваща всички. Той дарява и благодарните, и неблагодарните в този свят — това е проява на Неговата безгранична милост и призив към всички да се обърнат към Него с признателност и вяра.