Сура Аль-Фатх — Стих 11

1. Обяснение на думите в аята:

• الْمُخَلَّفُونَ (ал-мухаллафӯн): онези, които са останали назад, изостаналите – хора, които не са се присъединили към Пророка, мир нему, в похода към Мека.
• الْأَعْرَابِ (ал-а‘рāб): бедуините – арабите, които живеят в пустинята, извън градовете.
• شَغَلَتْنَا (шагалатнā): ни заеха, ни отвлякоха вниманието.
• فَاسْتَغْفِرْ لَنَا (фастагфир ланā): поискай прошка за нас от Аллах.
• بِأَلْسِنَتِهِم (би-алсинатихим): с езиците си, т.е. само с думи.
• مَا لَيْسَ فِي قُلُوبِهِمْ (мā лайса фӣ қулӯбихим): онова, което не е в сърцата им – т.е. казват нещо, в което не вярват искрено.
• يَمْلِكُ (ямлику): владее, разполага, има сила да направи нещо.
• ضَرًّا (дарран): вреда, зло, беда.
• نَفْعًا (наф‘ан): полза, добро.
• خَبِيرًا (хабӣран): Всезнаещ, напълно осведомен за всичко.

1. Тълкуване на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава на Своя Пратеник, мир нему, за това, което ще кажат онези бедуини, които са останали назад и не са тръгнали с него към Мека. Когато Пророкът се завърне и ги попита защо не са дошли, те ще се оправдаят с това, че грижата за имуществото и семействата им ги е възпряла. Ще поискат от него да се помоли на Аллах да им прости, че не са участвали в похода. Обаче Аллах разкрива, че тези думи са само на езиците им – те не идват от сърцата им, защото не са искрени в своето разкаяние и не търсят истинска прошка. Те искат само да се отърват от укора и да прикрият истинската си причина – слабост, страх и лицемерие.

Затова Аллах наставлява Пророка, мир нему, да им отговори с думи, които показват безсилието им пред Аллах: „Кой може да ви защити от Аллах, ако Той пожелае да ви сполети вреда, или ако пожелае да ви даде полза?“ Никой не може да възпре волята на Аллах – нито имуществото, нито семейството, нито някой друг. Ако Аллах бе пожелал те да излязат с Пророка, нищо нямаше да ги спре. Ако пък бе пожелал да ги сполети зло или добро, никой не може да го отмени.

Накрая Аллах завършва аята с думите: „Не, Аллах е напълно осведомен за това, което вършите.“ Той знае какво има в сърцата ви, знае истинските ви намерения и причини, знае и лицемерието, което криете. Нищо не се укрива от Него – нито делата, нито помислите.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към Исляма и Корана:

• Аллах е Всезнаещ и нищо не се укрива от Него – нито думите, нито тайните на сърцата. Това ни учи на искреност и честност пред Аллах.
• Истинската вяра не е само думи на езика, а е в сърцето и се потвърждава с дела. Лицемерието е опасно и Аллах го разкрива.
• Никой не може да навреди или да донесе полза без волята на Аллах – Той е Всемогъщият Владетел на всичко. Това ни дава спокойствие и упование в Него.
• Извиненията и оправданията не могат да излъжат Аллах. Той знае истината и ни призовава към искрено покаяние, а не към празни думи.
• Коранът разкрива реалността на човешката душа и ни напътства към това, което е право и честно. Той е милост и напътствие за онези, които вярват и се стремят към истината.