Сура Аль-Фатх — Стих 10

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• يُبَايِعُونَكَ (юбайи‘унака): сключват договор с теб, дават ти обет за вярност и послушание.
• يَدُ اللَّهِ فَوْقَ أَيْدِيهِمْ (яду-Ллахи фауқа айдихим): ръката на Аллах е над техните ръце — израз на това, че Аллах е свидетел на техния обет, че Той е техният Покровител и че Той ще ги възнагради.
• نَكَثَ (накаса): наруши, развали, разкъса договора.
• يَنكُثُ عَلَىٰ نَفْسِهِ (янкусу ‘алā нафсихи): вреди само на себе си, връща злото на собствения си дух.
• أَوْفَىٰ (ауфā): изпълни напълно, остана верен на обещанието.
• عَاهَدَ عَلَيْهُ اللَّهَ (‘āхада ‘алайхи-Ллаха): обеща пред Аллах, сключи завет с Него.
• أَجْرًا عَظِيمًا (аджран ‘азимā): огромна награда, несравнимо възнаграждение.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава на Своя Пророк (с.а.с.), че онези вярващи, които му дават обет за вярност — както става при Худайбия, обещавайки да се борят по пътя на Аллах и да не бягат от бойното поле — всъщност не дават този обет на човешко същество, а го дават на самия Аллах. Защото Той е Този, Който им е заповядал тази борба, Той е Този, Който ще ги възнагради, и Той е Този, Който наблюдава всичко. Ръката на Аллах е над техните ръце при сключването на обета — Той е с тях, чува думите им, вижда положението им и знае какво крият сърцата им и какво показват делата им. Това е потвърждение на божественото качество „ръка“ по начин, който подобава на Аллах, без да Го оприличаваме на творенията и без да питаме „как“.

Затова, който наруши своя обет и не изпълни завета, който е сключил с Аллах — да подкрепя Неговата религия и да помага на Своя Пророк — вредата от това нарушение се връща само върху него самия. Аллах не се нуждае от него и не Го уврежда неговото неизпълнение. А който остане верен на това, което е обещал пред Аллах, и изпълни завета си с търпение при среща с врага и с подкрепа на религията на Аллах, на него Аллах ще даде огромна награда — а това е Раят и най-високите степени в него.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че верността към обещанието и завета е нещо велико в исляма. Който даде дума, трябва да я спази, защото Аллах вижда и знае всичко.
• Той ни показва колко високо е положението на вярващите: когато дават обет на Пророка (с.а.с.), те всъщност го дават на Аллах. Това е чест и достойнство, което повдига човека.
• Аятът ни утешава: който наруши обещанието си, вреди само на себе си, а не на Аллах. Аллах не се нуждае от никого, но ние се нуждаем от Него.
• И най-красивото: който остане верен на завета си с Аллах, го очаква огромна награда — Раят. Това е обещание, което изпълва сърцето с надежда и радост.
• Ислямът не е просто думи, а завет и отговорност. Който го разбере и го живее с искреност, ще намери истинското щастие и вечната награда при своя Господ.