Сура Аль-Маида — Стих 110

1. Обяснение на думите в аята:

• إِذْ (из): когато, в деня, когато.
• نِعْمَتِي (ни'мати): Моята благодат, Моите дарове.
• أَيَّدتُّكَ (айядтука): подкрепих те, дадох ти сила.
• رُوحِ الْقُدُسِ (рухи ал-кудус): Светият дух — това е ангел Джибрил (Гавриил).
• الْمَهْدِ (ал-махд): люлката, т.е. в ранна детска възраст.
• كَهْلًا (кахлан): в зряла възраст, в разцвета на силите си.
• الْكِتَابَ (ал-китаб): писането, писмеността.
• الْحِكْمَةَ (ал-хикма): мъдростта, дълбокото разбиране.
• تَخْلُقُ (тахлуку): оформяш, създаваш.
• كَهَيْئَةِ الطَّيْرِ (кахай'ати ат-тайр): като образа на птица.
• الأَكْمَهَ (ал-акма): слепия по рождение.
• الأَبْرَصَ (ал-абрас): прокажения.
• كَفَفْتُ (кафафту): възпрях, предпазих, отблъснах.
• الْبَيِّنَاتِ (ал-баййинат): ясните знамения и чудеса.
• سِحْرٌ مُّبِينٌ (сихрун мубин): явна магия.

1. Тълкувание на аята:

В Деня на възкресението Аллах ще се обърне към Иса, сина на Марям, и ще му напомни Своите благодати към него и към майка му. Той ще му каже: „Спомни си, о, Иса, как те създадох без баща, и как дарих майка ти Марям с избраничество пред жените на нейното време, и я опазих от всяко обвинение и клевета."

Сред тези благодати е и това, че Аллах го подкрепи със Светия дух — ангел Джибрил, — който му даваше сила и го укрепваше. Благодарение на това Иса говореше на хората още като бебе в люлката, призовавайки ги към вяра в Аллах, и продължи да им говори и в зряла възраст, когато му беше низпослано откровението.

Аллах го научи на писане и на мъдрост — на дълбоко разбиране и правилна преценка, — както и на Тората, низпослана на Муса, и на Евангелието, низпослано на самия него като напътствие за хората.

Сред благодатите е и че по волята на Аллах Иса оформяше от глина образа на птица, после духаше в него и то ставаше жива птица — с позволението на Аллах. Той изцеляваше слепия по рождение и прокажения, и по молитвата му Аллах съживяваше мъртвите и те излизаха от гробовете си живи. Всичко това ставаше единствено с позволението и волята на Аллах, и беше ясно доказателство за истинността на неговото пророчество.

Аллах му напомня и за Своята закрила: когато Иса дойде при синовете на Израил с ясните знамения и чудеса, те се опитаха да го убият, но Аллах ги възпря и го предпази. А неверниците сред тях казаха: „Това, което Иса донесе, не е нищо друго освен явна магия" — отричайки знаменията и упорствайки в своето неверие.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни показва, че всички чудеса и способности идват единствено от Аллах. Иса не правеше нищо със своя собствена сила, а всичко ставаше „с позволението на Аллах" — това ни учи да се уповаваме на Аллах и да Му благодарим за всяка благодат.
• Споменаването на благодатите и тяхното признаване е форма на поклонение и благодарност. Който помни даровете на Аллах, сърцето му се изпълва с любов към Него.
• Аллах защитава Своите праведни слуги и пророци. Когато хората заговорничат срещу тях, Аллах е техният Защитник и Помощник.
• Чудесата на Иса са доказателство за всемогъществото на Аллах — Той съживява мъртви, изцелява неизлечими болести и създава живот от глина. Това ни кара да осъзнаем величието на Създателя и да се смирим пред Него.
• Коранът разказва тези истории, за да укрепи вярата на вярващите и да им напомни, че Аллах е Господарят на всичко и че истинската сила е само у Него. Четенето и размишляването над тези аятове ни изпълва с мир и увереност в Божията мъдрост и милост.