Сура Аль-Маида — Стих 18

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „أَبْنَاءُ اللَّهِ“ (аулядуллах) – „синове на Аллах“: израз, с който юдеите и християните са твърдели, че са особено близки до Аллах.
• „أَحِبَّاؤُهُ“ (ахиббауху) – „Негови възлюбени“: означава онези, които Аллах обича.
• „فَلِمَ“ (фалима) – „тогава защо“: въпросителна частица, използвана за опровержение.
• „بَشَرٌ“ (башар) – „хора, човешки същества“: хора като всички останали.
• „مَصِيرُ“ (масир) – „завръщане, крайна цел“: мястото, към което всичко се връща.

1. Тълкувание на аята:

Юдеите и християните твърдели, че са синове на Аллах и Негови възлюбени, с което искали да кажат, че имат особено високо положение пред Него и че ще бъдат спасени заради тази близост. Аллах отговаря на това твърдение с ясен довод: ако наистина бяха Негови възлюбени, защо ги наказва за греховете им? Влюбеният не наказва любимия си, а бащата не измъчва детето си. А те са били наказвани – както в миналото с наказания и превръщания, така и със заплахата за огъня в отвъдния живот. Това показва, че твърдението им е невярно.

Истината е, че те са само хора, част от творението, което Аллах е създал – като всички останали хора. Никой не се отличава по рождение или по народност пред Аллах; отличие има само чрез вяра и праведни дела. Аллах прощава на когото пожелае по Своята милост и наказва когото пожелае по Своята справедливост. Той е Владетелят на небесата, на земята и на всичко между тях – никой не Му съперничи в това владение. И към Него е завръщането на всички в отвъдния живот, където Той ще съди всеки според делата му.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Ислямът учи, че всички хора са равни пред Аллах – никой не е „син на Аллах“ или Негов специален любимец по рождение. Това е справедливо и достойно учение, което освобождава човека от илюзията за избраност.
• Аллах е справедлив и милостив едновременно: Той прощава на когото пожелае и наказва когото пожелае, но винаги според Своята мъдрост и справедливост. Това насърчава човека да се стреми към добро и да се пази от зло.
• Всеки човек има пряк път към своя Създател чрез вяра и добри дела – без нужда от посредници или предполагаема родствена връзка с Аллах.
• Аятът показва колко ясен и логичен е Коранът: той опровергава неверните твърдения с прост и убедителен довод, който всеки разум може да разбере.
• Осъзнаването, че всичко принадлежи на Аллах и че завръщането е към Него, вдъхва смирение и отговорност у вярващия, и го подтиква да живее с мисъл за отвъдния живот.