Сура Аль-Вакиа — Стих 96

1. Обяснение на думите в аята:

• فَسَبِّحْ (фасаббих): прославяй, възхвалявай и пречиствай Аллах от всякакви несъвършенства.
• بِاسْمِ (би-исми): с името, като споменаваш името на Аллах.
• رَبِّكَ (раббика): твоя Господ, твоя Създател и Онзи, Който се грижи за теб.
• الْعَظِيمِ (ал-'азим): Великият, Всемогъщият, Чието величие няма граници.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е заповед от Аллах към Неговия Пратеник, а чрез него и към всички вярващи, да прославят и пречистват името на своя Велик Господ. Той е лишен от всякакви недостатъци и несъвършенства, а Неговото величие и могъщество са безкрайни. Вярата в това, което Аллах е низпослал, е истинска и несъмнена, затова вярващият трябва да отвърне поглед от празните спорове и упорството на онези, които отричат истината, и да се обърне с цялото си сърце към своя Господ. Прославянето на Аллах означава човек да Го помни, да Го възхвалява и да Го призовава в молитва, като насочва усилията си към отвъдния живот и към това, което е вечно, вместо да се задълбочава в преходните дела на този свят. Така сърцето се успокоява, а душата се издига към своя Създател.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че поменът и прославянето на Аллах са лек за сърцето и убежище от тревогите на живота.
• Напомня ни, че величието на Аллах е над всичко и че Той е достоен за всяка възхвала и пречистване.
• Насочва ни да не се впускаме в безплодни спорове и да не се привързваме прекалено към преходното, а да търсим това, което е вечно.
• Показва колко близо е Аллах до Своя раб – щом го призове с името на своя Господ, той вече е в общение с Него.
• Утвърждава, че Коранът е истина, в която няма съмнение, и че следването му носи спокойствие и сигурност в този свят и в отвъдния.