Сура Аль-Джумуа — Стих 2

1. Обяснение на думите в аята:

• الأُمِّيِّينَ (ал-уммийин): хората, които не четат и не пишат, т.е. арабите преди исляма, които не са имали свещено писание.
• بَعَثَ (ба'аса): изпрати, въздигна, проводи.
• يَتْلُو (ятлу): чете на глас, рецитира.
• يُزَكِّيهِمْ (юзаккихум): пречиства ги, очиства ги от грехове и лоши нрави.
• الْكِتَابَ (ал-китаб): Корана.
• الْحِكْمَةَ (ал-хикма): мъдростта, т.е. Сунната (пророческата традиция) и дълбокото разбиране на религията.
• ضَلَالٍ مُّبِينٍ (далалин мубин): явна заблуда, очевидно отклонение от истината.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, е Този, Който изпрати сред арабите — народ, който не четеше и не пишеше, и който нямаше нито книга, нито следа от предишно послание — пратеник от самите тях. Той е Мухаммад, мир нему. Той им рецитираше знаменията на Аллах, които му бяха низпослани, пречистваше ги от неверие, многобожие и лоши нрави, и ги учеше на Корана и на мъдростта — т.е. на Сунната и на правилното разбиране на религията. Преди изпращането на този пратеник те наистина бяха в явна заблуда: покланяха се на идоли, проливаха кръв и късаха родствените връзки. Аллах ги извади от тази тъмнина към светлината чрез Своя пратеник, който беше от тяхната плът и кръв, за да могат да го разберат и да последват напътствието му.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах избира Своите пратеници с мъдрост и знание — Той изпрати пратеник от самите хора, за да бъде близък и разбираем за тях.
• Ислямът издига човека от невежество към знание, от заблуда към напътствие, от нечистота към пречистване.
• Рецитирането на Корана, пречистването на душата и изучаването на Корана и Сунната са трите основни стълба на пророческата мисия.
• Всеки човек, независимо от своето минало и невежество, може да бъде пречистен и напътен, ако последва посланието на Аллах.
• Коранът е книга на напътствието и мъдростта, която променя обществата и сърцата — както промени арабския народ от поклонение на идоли към поклонение на Единия Аллах.