Сура Аль-Мурсалят — Стих 50

1. Обяснение на думите в аята:

• فَبِأَيِّ — „И в кой/в какъв тогава…“ — въпросителна форма, изразяваща удивление и укор.
• حَدِيثٍ — „слово, реч, повествование, послание“ — тук означава книга или реч, която съдържа напътствие.
• بَعْدَهُ — „след него“ — тоест след Корана.
• يُؤْمِنُونَ — „ще повярват“ — вярване, приемане и доверяване.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах казва: Ако тези хора не повярват в този Коран, който е низпослан от техния Господ, то в кое друго слово след него ще повярват? Коранът е най-ясното и най-съвършеното послание — той разяснява всичко нужно, неговите решения и повествования са ясни, а думите и значенията му са чудотворни. Щом човек не приеме това велико слово, което е напътствие за цялото човечество, то кое друго слово би могло да го насочи и да го убеди? В аята се съдържа предупреждение за тежко наказание в Съдния ден за онези, които отхвърлят знаменията на Аллах, ако не повярват в Корана. Въпросът тук е зададен не за да се търси отговор, а за да покаже, че няма друга книга, достойна за вяра, след Корана.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е най-великото и най-съвършеното слово, което Аллах е низпослал на човечеството — в него има напътствие, светлина и разяснение за всичко необходимо.
• Човек, който търси истината, ще намери в Корана ясни доказателства, дълбока мъдрост и чудотворна красота, които не могат да бъдат намерени в никое друго писание.
• Вярата в Корана е пътят към спасението и успеха; отхвърлянето му води до загуба и наказание.
• Аятът ни подтиква да се замислим: след като имаме такова велико слово, защо да търсим друго? Нека се обърнем към Корана с отворено сърце, да го четем, да размишляваме над него и да го следваме — в него е истинското щастие и напътствие за целия ни живот.