Сура Аль-Бакара — Стих 142

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• السُّفَهَاءُ (ас-суфаха'): глупавите, невежите, слабоумните – онези, чиито умове са слаби и чиито преценки са погрешни.
• وَلَّاهُمْ (валлахам): обърна ги, отклони ги, насочи ги в друга посока.
• قِبْلَتِهِمُ (киблатихим): посоката, към която се обръщат при молитва.
• الْمَشْرِقُ (ал-машрик): изтокът – посоката, откъдето изгрява слънцето.
• الْمَغْرِبُ (ал-магриб): западът – посоката, където залязва слънцето.
• صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ (сиратин мустаким): правият път – пътят на истината и напътствието, който няма отклонение.

1. Тълкуване на аята:

Аллах Всевишният съобщава на Своя Пророк (с.а.с.) за онова, което ще кажат глупавите и слабоумните сред хората – от юдеите, лицемерите и многобожниците – когато мюсюлманите бъдат насочени да се обръщат в молитва към Кааба в Мека, след като преди това са се обръщали към Байт ал-Макдис (Ерусалим). Те ще попитат с присмех и възражение: „Какво ги отклони от посоката, към която се обръщаха преди?“ Сякаш това е нещо, за което те имат право да съдят, или сякаш посоките са нещо извън властта на Аллах.

Затова Аллах наставлява Пророка (с.а.с.) да им отговори: На Аллах принадлежи изтокът и западът – и всичко между тях. Никоя посока не е извън Неговото владение и никой не може да Му възразява за това какво заповядва. Той обръща Своите раби натам, накъдето пожелае, и им определя посока, каквато пожелае. Мъдростта е Негова, заповедта е Негова и Той е Този, Който напътва когото пожелае от Своите раби към правия път – пътя на истината, който няма нито отклонение, нито кривване.

В това има ясно указание, че въпросът с посоката на молитвата не е нещо, за което хората да спорят или да се възмущават, а е въпрос на божествена заповед и подчинение. Където и да ни насочи Аллах, ние се обръщаме с покорство, защото цялата земя и всички посоки са Негово творение и Негово владение.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската мъдрост е в подчинението на Аллах, а не в това да оспорваме Неговите заповеди с ограничения си разум.
• Показва ни, че Ислямът не е обвързан с едно конкретно място или посока – цялата земя принадлежи на Аллах и ние можем да Му се покланяме навсякъде.
• Напомня ни, че Аллах е Този, Който напътва към правия път, и че най-голямата милост е да бъдем сред напътените.
• Разкрива ни колко лесен и гъвкав е Ислямът – той не ни затруднява, а ни насочва към онова, което е най-добро за нас, според божествената мъдрост.
• Учи ни да не се влияем от подигравките и възраженията на невежите, а да следваме истината с увереност и спокойствие, знаейки, че Аллах е с напътените.