Сура Аль-Бакара — Стих 175

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• اشْتَرَوُا (ищтарау): буквално означава „купиха“. Тук е използвано в преносен смисъл – „размениха“, „замениха едно нещо с друго“, като избраха заблудата вместо напътствието.
• الضَّلَالَةَ (ад-даляля): заблудата, отклонението от правия път, истината и вярата.
• الْهُدَى (ал-худа): напътствието, правият път, истината и вярата.
• الْعَذَابَ (ал-'азаб): наказанието, мъчението.
• الْمَغْفِرَةِ (ал-магфира): опрощението, прошката от Аллах.
• فَمَا أَصْبَرَهُمْ (фа-ма асбарахум): израз на учудване и порицание – „колко са търпеливи!“, „как издържат!“. Тук не е похвала, а израз на изненада и укор към тяхната дързост и безразличие спрямо огъня.
• النَّارِ (ан-нар): Огънят, Адът.

1. Тълкувание на аята:

Тези, които са описани с тези качества – онези, които скриват знанието, от което хората се нуждаят, и които вършат делата на обитателите на Огъня – са хора, които са разменили напътствието за заблуда. Те са избрали отклонението от правия път вместо истината и вярата, и са предпочели наказанието пред опрощението от Аллах. Те са заменили това, което щеше да им донесе прошка и милост, с това, което им носи мъчение и гибел.

След това Аллах изразява учудване и порицание към тяхното състояние и към упорството им в дела, които ги водят към Огъня. Той казва: „Колко са търпеливи на Огъня!“ – тоест как издържат и как не се страхуват от него, сякаш са напълно безразлични към мъченията, които ги очакват. Това не е истинска похвала за търпението им, а израз на презрение и укор към тяхната дързост и безразсъдство. Те постъпват така, сякаш са сигурни, че няма да влязат в Огъня, или сякаш не вярват в него – а това е върхът на заблудата и самоунищожението.

Основата на думата „сабр“ (търпение) е задържане и издържане в трудност и стеснение. Тук тя е използвана иронично, за да опише тяхното упорство в дела, които неизбежно водят до Огъня, сякаш те са търпеливи на самото мъчение, преди още да са влезли в него.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към Исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко ценни са напътствието и опрощението от Аллах. Те са истинското богатство, което човек трябва да пази и заради което да се стреми. Който ги замени със заблуда и наказание, губи и в този свят, и в отвъдния.
• Аятът ни учи, че знанието и истината са отговорност. Скриването на знанието, от което хората се нуждаят, е тежко прегрешение, което води до заблуда и отдалечаване от правия път.
• Той ни предупреждава да не бъдем безразлични към последиците от делата си. Човек трябва да се замисли: какво избирам – напътствие или заблуда, прошка или наказание?
• Аятът ни подтиква към размисъл и към връщане към Аллах с покаяние, преди да е станало твърде късно. Милостта на Аллах е близо до онези, които искрено се обръщат към Него.
• И накрая, този аят ни показва колко велик и милостив е Аллах – Той не само предупреждава, но и дава възможност за прошка и напътствие. Който избере пътя на вярата и искреността, ще намери опрощение и милост, а който упорства в заблудата, сам се лишава от това благо.