Сура Ан-Ниса — Стих 93

1. Пояснение на думите в аята:

• مُؤْمِنًا (му'минан) – вярващ, човек с вяра в Аллах.
• مُتَعَمِّدًا (мута'аммидан) – умишлено, съзнателно, с намерение.
• فَجَزَاؤُهُ (фа джаза'уху) – въздаянието, наказанието за него.
• جَهَنَّمُ (джаханнам) – Адът, Огънят.
• خَالِدًا فِيهَا (халидан фиха) – вечно пребиваващ в нея.
• وَغَضِبَ اللَّهُ عَلَيْهِ (уа гадиба Аллаху 'алайхи) – и Аллах се разгневи на него.
• وَلَعَنَهُ (уа ла'анаху) – и го прокле, отдалечи го от Своята милост.
• وَأَعَدَّ لَهُ (уа а'адда лаху) – и приготви за него.

1. Тълкувание на аята:

Всеки, който съзнателно и умишлено отнеме живота на вярващ човек без право и без справедлива причина, извършва едно от най-тежките престъпления. Въздаянието, което заслужава заради това деяние, е Адът, в който ще пребивава вечно – ако приеме това за позволено или ако не се покае искрено. Аллах се разгневява на такъв човек, отдалечава го от Своята милост и му е приготвил огромно, тежко наказание заради това, че е посегнал на свещения живот на вярващия.

Този аят показва колко голяма е тежестта на убийството на вярващ човек в Исляма. Животът на мюсюлманина е защитен и неприкосновен, и посегателството срещу него е грях, който носи сурово въздаяние. В същото време учените поясняват, че ако човекът искрено се покае и се обърне към Аллах, вратата на покаянието остава отворена – Аллах е Прощаващ и Милосърден към онези, които се разкайват. Но ако упорства в греха си или го смята за позволен, тогава го очаква въздаянието, описано в аята.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Ислямът поставя човешкия живот на много високо място и го пази от всякакво посегателство. Това показва колко милосърдна и справедлива е тази религия.
• Коранът предупреждава ясно и строго срещу злото, за да предпази обществото от разруха и вражда, и така носи сигурност и мир за всички.
• В същото време Ислямът оставя вратата на покаянието отворена – колкото и голям да е грехът, искреното обръщане към Аллах носи прошка и надежда.
• Тези думи ни учат да ценим живота, да се отнасяме с уважение един към друг и да търсим справедливост и милосърдие – ценности, които правят сърцето близко до вярата и до Корана.