Сура Аль-Араф — Стих 189

1. Обяснение на думите в аята:

• نَفْسٍ وَاحِدَةٍ (нафсин уа̄хида): една единна душа — това е Адам (Алейхи ас-салям).
• زَوْجَهَا (зауджаха̄): нейният съпруг — това е Хауа (Ева).
• لِيَسْكُنَ إِلَيْهَا (лийаскуна илайха̄): за да намери спокойствие и утеха в нея.
• تَغَشَّاهَا (тагашша̄ха̄): покри я, т.е. съвкупи се с нея.
• حَمْلًا خَفِيفًا (хамлан хафӣфан): лек товар — началото на бременността, което жената едва усеща.
• فَمَرَّتْ بِهِ (фамаррат бихи): продължи с него — т.е. изпълняваше обичайните си дела, без да усеща тежест.
• أَثْقَلَت (аткалат): натежа — когато плодът порасна и бременността стана тежка.
• دَعَوَا اللَّهَ رَبَّهُمَا (да'ауа̄ Алла̄ха Раббахума̄): двамата се помолиха на Аллах, своя Господ.
• صَالِحًا (са̄лихан): праведно, здраво и цялостно дете.
• الشَّاكِرِينَ (аш-ша̄кирӣн): благодарните.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава, че Той е Създателят, Който е сътворил всички хора от една единна душа — праотеца Адам (Алейхи ас-салям). От самия Адам Аллах е създал неговата съпруга Хауа, за да намери той покой, утеха и спокойствие в нея, и за да живеят двамата в хармония и взаимна обич. Това е израз на Божията милост и мъдрост — че създаде за човека партньор, който да му бъде опора и утешение.

След това Аллах описва състоянието на съпрузите, когато започва бременността. Когато мъжът се съвкупи със своята съпруга, тя зачена лека бременност — в самото ѝ начало, когато жената едва я усеща и продължава да изпълнява ежедневните си задължения и дела, без да изпитва затруднение или тежест. Когато обаче плодът нарасна в утробата ѝ и бременността стана тежка, приближавайки се към раждането, двамата съпрузи — мъжът и жената — се обърнаха с молитва към Аллах, своя Господ, с искрено смирение и молба: „Ако ни дариш здраво, цялостно и праведно дете, непременно ще бъдем сред благодарните за Твоята благодат и ще Ти отдаваме признателност за тази велика милост."

В този аят се съдържа напомняне за произхода на човечеството от един-единствен прародител, както и за естествената връзка между съпрузите, изградена върху спокойствие, обич и взаимна подкрепа. В него се разкрива и човешката слабост и нужда от Бога — че в моменти на трудност и очакване хората се обръщат към своя Създател с надежда и молба. Аятът подчертава и важността на благодарността към Аллах за Неговите благодати, особено за благодатта на децата и семейството.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аятът ни напомня, че всички хора произхождат от един-единствен прародител — Адам, и от една душа. Това е основата на човешкото равенство и братство, независимо от раса, цвят или народност. Ислямът утвърждава това единство и ни учи на взаимно уважение.
• Създаването на съпругата като спътница и утеха за съпруга разкрива Божията милост и мъдрост. Семейството в Исляма е свещена връзка, изградена върху любов, милосърдие и спокойствие. Това ни кара да ценим семейните ценности и да ги пазим.
• Аятът показва, че трудностите и тежестите в живота — като бременността и раждането — са повод човек да се обърне към Аллах с молитва и смирение. Това ни учи, че винаги трябва да търсим помощта на Аллах и да Му се молим искрено, особено в моменти на слабост и нужда.
• Молитвата на двамата съпрузи — „Ако ни дариш праведно дете, ще бъдем благодарни" — ни учи на благодарност към Аллах за всяка благодат. Благодарността е ключ към увеличаване на благодатите и към Божието доволство.
• Аятът ни насърчава да възпитаваме децата си в праведност и здраве, и да ги приемаме като дар от Аллах, за който носим отговорност. Това е призив към отговорно родителство и към възпитание в духа на вярата.
• И накрая, аятът ни показва красотата на Корана — как разказва за началото на човешкия род, за семейните отношения и за връзката на човека с неговия Създател по начин, който докосва сърцето и насърчава размисъл. Това е покана да се замислим над знаменията на Аллах и да се приближим към Него с вяра и благодарност.