Сура Аль-Араф — Стих 188

1. Обяснение на думите в аята:

• لَّا أَمْلِكُ (ла амлику): не владея, не разполагам, не мога да контролирам.
• نَفْعًا (наф‘ан): полза, добро, благополучие.
• ضَرًّا (даран): вреда, зло, страдание.
• الْغَيْبَ (ал-гайб): невидимото, скритото, това, което е извън човешкото знание.
• لَاسْتَكْثَرْتُ (ла-стаксару): щях да си осигуря в изобилие, щях да увелича многократно.
• السُّوءُ (ас-су’): злото, вредата, бедствието.
• نَذِيرٌ (назир): предупредител, този, който предупреждава за наказание.
• بَشِيرٌ (башир): благовестител, този, който носи добра вест.

1. Тълкувание на аята:

В този благороден аят Всевишният Аллах наставлява Своя Пророк Мухаммед (с.а.с.) да съобщи на хората ясната истина за своята човешка природа и за пределите на своето знание и възможности. Пророкът трябва да каже: „Аз не притежавам за себе си нито способността да си донеса полза, нито да отблъсна от себе си вреда, освен ако Аллах не пожелае.“ Това означава, че цялата власт, сила и способност да се причинява добро или зло принадлежат единствено на Аллах. Човекът, колкото и да е възвишен, остава безсилен без позволението и волята на своя Създател.

След това Аллах казва: „И ако знаех невидимото, щях да си осигуря в изобилие всяко добро, и зло нямаше да ме докосне.“ Тоест, ако Пророкът притежаваше знание за скритото — какво ще се случи в бъдеще, кога ще има изобилие или недостиг, какви бедствия идват — щеше да използва това знание, за да си набави всякаква полза и да предотврати всяка вреда още преди да го сполети. Но това знание принадлежи само на Аллах. Пророкът не знае невидимото, освен това, което Аллах му е разкрил.

Накрая Аллах описва мисията на Пророка: „Аз съм само предупредител и благовестител за хора, които вярват.“ Той не е господар на ползата и вредата, не е пазител на съкровищниците на Аллах и не знае невидимото. Неговата задача е да предупреждава за наказанието на Аллах онези, които се отклоняват, и да носи добра вест за Рая на онези, които вярват и следват неговия път. Тази мисия е ограничена до хората, които имат вяра в сърцата си и са готови да приемат истината.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на искрено смирение: дори най-великият човек — Пророкът — признава, че не притежава никаква сила за полза или вреда без Аллах. Това ни освобождава от илюзията, че хората или създанията могат да ни навредят или да ни помогнат независимо от Аллах.
• Той ни показва, че знанието за невидимото е само у Аллах. Никой човек, колкото и да е мъдър или набожен, не знае бъдещето. Това ни пази от суеверия, от прибягване до гадатели и от вяра в астрология и подобни заблуди.
• Аятът ни разкрива милостта на Аллах: Той не ни е оставил без напътствие, а е изпратил Пророк, който предупреждава и благовести. Това е знак за Божията грижа към човечеството.
• Той ни насърчава да вярваме и да следваме Пророка, защото благата вест и предупреждението са предназначени за „хора, които вярват“. Вярата отваря сърцето за истината и за вечното блаженство.
• Аятът ни учи да се обръщаме само към Аллах за помощ, полза и защита от зло. Той е единственият, който може да донесе добро и да отблъсне вреда. Тази вяра ни дава спокойствие и сигурност в един несигурен свят.