Сура Аль-Адият — Стих 1

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الْعَادِيَاتِ (ал-'а̄дия̄т): коне, които тичат бързо и устремно, особено коне на бойци, които препускат по пътя на доброто и защитата.
• ضَبْحًا (дабх̣а): звукът от тежкото дишане на конете, когато тичат с всичка сила.

1. Тълкуване на аята:

Аллах се заклева в коне, които препускат устремно, толкова бързо, че от силното тичане се чува звукът на тяхното дишане. Това са коне, яздени от бойци, които се движат по пътя на истината и защитата на справедливостта. Клетвата в Корана винаги е с Аллах или с нещо от Неговото творение, за да насочи вниманието към величието на Създателя и към важността на това, за което се кълне. Човек няма право да се кълне в нищо друго освен в Аллах, защото клетвата е вид поклонение и признание за величие, което принадлежи само на Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи да виждаме в природата и в сътвореното от Аллах доказателства за Неговото могъщество и мъдрост.
• Напомня ни, че всичко, включително силата и устремът на конете, е подчинено на Аллах и служи за добро, когато се използва по Неговия път.
• Показва колко важно е искреното усилие и жертвата в името на доброто и справедливостта.
• Учи ни на правилното поведение при клетва: да се кълнем само в Аллах, което е израз на чист монотеизъм и уважение към Твореца.
• Насърчава ни да размишляваме върху Корана и да откриваме в него насоки за живота, които ни водят към успех в този свят и в отвъдното.