Сура Аль-Кахф — Стих 29

1. Обяснение на думите в аята:

• الْحَقُّ (ал-хакк) – Истината, това, което е правилно и сигурно, идващо от Аллах.
• فَمَن شَاءَ (фа-ман ша̄'а) – „Който пожелае“ – израз, който показва свободния избор на човека.
• فَلْيُؤْمِن (фал-йу'мин) – „нека вярва“ – заповед, която тук означава предоставяне на избор.
• وَمَن شَاءَ فَلْيَكْفُرْ (ва-ман ша̄'а фал-йақфур) – „а който пожелае, нека отхвърля вярата“ – предупреждение и заплаха, а не подкана към неверие.
• أَعْتَدْنَا (а'тадна̄) – „приготвихме“, „подготвихме“.
• سُرَادِقُهَا (сура̄диқуха̄) – „шатрата ѝ“, „оградата ѝ“ – това, което обгражда огъня отвсякъде.
• يَسْتَغِيثُوا (йастағӣтхӯ) – „да поискат помощ“, „да извикат за спасение“ – тук означава да поискат вода от силна жажда.
• بِمَاءٍ كَالْمُهْلِ (би-ма̄'ин кал-мухл) – „с вода като разтопен метал“ или „като гъста, вряща течност“ – изключително гореща и отвратителна течност.
• يَشْوِي الْوُجُوهَ (йашвӣ ал-вуджӯх) – „изгаря лицата“ – от силната ѝ горещина.
• بِئْسَ الشَّرَابُ (би'са аш-шара̄б) – „Колко лоша е тази напитка!“
• وَسَاءَتْ مُرْتَفَقًا (ва са̄'ат муртафақан) – „Колко лошо е като място за почивка и престой!“

1. Тълкувание на аята:

Кажи, о, Пророче, на тези, които са нехайни и са обърнали гръб на истината: това, което ти донесох – ислямът и Корана – е истината от твоя Господ, а не от мен самия. Тя е ясна и сигурна, идваща от Аллах. Затова всеки, който желае да повярва в нея, нека повярва – това ще бъде добро за него и ще получи наградата си. А който желае да я отхвърли и да избере неверието, нека го направи – но това ще бъде в негова вреда, защото той наранява само себе си. Ние не принуждаваме никого на вяра, но предупреждаваме за последствията.

Наистина, за онези, които са несправедливи към себе си, като изберат неверието и отхвърлят истината, Ние сме приготвили огън, който ги обгражда отвсякъде като шатра – те не могат да избягат от него и не могат да намерят изход. Когато от силна жажда поискат помощ и вода, ще им бъде дадена течност като разтопен метал или гъста вряща кал – изключително гореща, която изгаря лицата им от силната си температура. Колко ужасна е тази напитка – тя не утолява жаждата, а я увеличава, и не носи облекчение, а само мъчение. И колко лошо е това място за почивка и престой – огънят на Ада.

Този аят е ясно предупреждение и сериозна заплаха за всеки, който се обръща с гръб на истината, не вярва в посланието на Мухаммед (с.а.с.) и не постъпва според него. Но същевременно той показва и Божията справедливост – че всеки има свободен избор и носи отговорност за своя избор.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Истината е ясна и идва от Аллах. Коранът не е измислица на човека, а истинското слово на Господа на световете. Всеки, който го чете с отворено сърце, ще открие в него светлина и напътствие.
• Свободата на избора е дар от Аллах. Ислямът не принуждава никого на вяра. Човек сам избира пътя си, но трябва да знае, че всеки избор има последствия – добри за вярващите и лоши за онези, които отхвърлят истината.
• Аллах е справедлив и предупреждава преди наказанието. Той не наказва, без да е изпратил ясно послание и предупреждение. Аятът ни казва какво очаква несправедливите, за да се върнат към правия път, преди да е станало твърде късно.
• Страданието на неверниците в Ада е ужасно, но е резултат от собствения им избор. Никой не е принуден да влезе в Ада – хората сами избират неверието и несправедливостта. Това ни учи да ценим вярата и да търсим Божието напътствие.
• Коранът ни подтиква към размисъл и отговорност. Той не ни оставя в неведение, а ни показва пътя към спасението и ни предупреждава за опасностите. Това е проява на Божията милост – че ни е дал ясно ръководство и избор.
• Вярата е добро за самия човек. Който повярва, печели – както в този свят, така и в отвъдния. А който отхвърли вярата, губи само себе си. Ислямът е пътят на успеха и щастието, а Коранът е книгата, която ни води към него.