Сура Аль-Бакара — Стих 232

1. Обяснение на думите в аята:

• طَلَّقْتُمُ (талактуму): развели сте се с жените си.
• فَبَلَغْنَ أَجَلَهُنَّ (фабалагна аджала-хунна): изтекъл е определеният срок — тоест приключил е периодът на изчакване (идда).
• تَعْضُلُوهُنَّ (таадулу-хунна): да им попречите, да ги възпрепятствате, да ги принудите със сила и строгост. Коренът на думата означава задържане, възпиране и принуда.
• أَن يَنكِحْنَ أَزْوَاجَهُنَّ (ан янкихна азваджа-хунна): да се омъжат отново за предишните си съпрузи с нов брачен договор.
• تَرَاضَوْا بَيْنَهُم بِالْمَعْرُوفِ (тарадау байна-хум бил-маруф): да се споразумеят помежду си по признат от Шериата и обичая начин — с законен брачен договор и допустима зестра.
• أَزْكَى (азка): по-пречистващо, по-благословено, по-умножаващо доброто.
• وَأَطْهَرُ (уа атхар): и по-чисто — за сърцата и за честта ви.

1. Тълкувание на аята:

Когато разведете жените си с развод, който не е окончателен (по-малко от три развода), и изтече срокът на изчакването им, не им забранявайте — о, настойници и близки — да се върнат при предишните си съпрузи чрез нов брачен договор, ако и двете страни желаят това и са се разбрали помежду си по допустим от Шериата начин, с взаимно съгласие и без принуда. Това наставление — да не се пречи на жените да се омъжат отново за мъжете, които желаят — е поука за всеки от вас, който искрено вярва в Аллах и в Сетния ден. Оставянето на това възпиране и позволяването на брака е по-голямо добро за вас, по-голямо пречистване на сърцата ви от завист и злоба и по-голяма чистота за честта и делата ви. Аллах знае истинската същност на нещата и техните последици, а вие не знаете.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Ислямът защитава правото на жената сама да реши с кого да сключи брак, след като вече е била омъжена и е приключила изчакването си — никой настойник няма право да ѝ забранява, ако тя и бъдещият ѝ съпруг са съгласни по законен начин.
• Забраната да се пречи на жените е свързана с вярата в Аллах и в Сетния ден — това показва, че зачитането на правата на другите е част от истинската вяра, а не просто въпрос на обичай.
• Когато хората оставят личните си пристрастия, гордост и желание за контрол, и позволяват доброто да се случи, това носи благословия, чистота и спокойствие за всички — за сърцата, за семействата и за обществото.
• Аллах знае онова, което хората не знаят — Той знае какво е истинското добро за нас, дори когато ни се струва, че постъпваме правилно, като забраняваме. Затова вярващият се доверява на Аллах и приема Неговите напътствия с покорство и любов.