Сура Аль-Бакара — Стих 275

1. Обяснение на думите в аята:

• الرِّبَا (ар-риба) – лихвата, забранената печалба върху заем или размяна на пари, която се взема без реален труд или справедлива размяна.
• يَتَخَبَّطُهُ (ятахаббатуху) – този, когото удря, блъска, хвърля на земята, така че да губи равновесие и разум.
• الْمَسِّ (ал-мас) – докосване от джин, лудост, умопомрачение.
• مَوْعِظَةٌ (мау‘иза) – предупреждение, наставление, поука от Аллах.
• فَانتَهَىٰ (фантаха) – въздържа се, спря, отказа се от забраненото.
• مَا سَلَفَ (ма салаф) – това, което е минало, предишните му постъпки.
• عَادَ (‘ада) – върна се отново към забраненото.

1. Тълкуване на аята:

Онези, които взимат лихва и се хранят с нея, в Съдния ден няма да се изправят от гробовете си като останалите хора, а ще се изправят като човек, когото шейтанът е поразил с лудост – залитайки, без равновесие и без ясна мисъл. Това е тяхното състояние на унижение и наказание. Причината за това е тяхното твърдение, че търговията е същото като лихвата – че и двете са позволени и че и двете носят печалба. Но Аллах ясно е разграничил двете: Той е позволил търговията, защото в нея има честен труд, взаимна изгода и справедлив обмен, а е забранил лихвата, защото в нея има потисничество, експлоатация и присвояване на чуждо имущество без справедливост.

Който получи от своя Господ предупреждение за забраната на лихвата и се откаже от нея, за него остава простено това, което е взел преди забраната – няма грях за миналото, и неговата работа е оставена на Аллах. А който се върне отново към лихвата след като е разбрал забраната и е стигнала до него ясната повеля, те са обитателите на Огъня и ще останат там завинаги. Това вечно оставане се отнася за онзи, който я смята за позволена и упорства в нея, а що се отнася до вярващия, който е извършил грях, той не остава вечно в Огъня, ако е бил искрен в своята вяра.

1. Поуки от аята:

• Аллах е справедлив и мъдър – Той е позволил търговията и е забранил лихвата, за да защити хората от несправедливост и да насърчи честния труд и взаимната изгода.
• Ислямът не оставя човека в отчаяние – който се откаже от греха преди да е разбрал забраната, за него няма наказание, а който се покае искрено, Аллах приема покаянието му.
• Лихвата е тежък грях, който води до унижение и наказание, но вратата на покаянието е отворена, докато човек е жив.
• Човек трябва да се стреми към това, което Аллах е позволил, и да избягва това, което е забранил, защото в това има добро за него в този свят и в отвъдния.
• Ислямът защитава слабите и бедните от експлоатация и потисничество, и насърчава справедливостта и милосърдието във всички сделки.
• Вярата в Аллах и следването на Неговите заповеди носят спокойствие и сигурност, а отклонението от тях води до загуба и страдание.