Сура Аз-Зумар — Стих 53

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَسْرَفُوا (асрафу) – прекалиха, престъпиха границите, потънаха в прегрешения спрямо самите себе си.
• لَا تَقْنَطُوا (ла такнату) – не се отчайвайте, не изпадайте в безнадеждност. „Кунут“ е най-дълбокото отчаяние.
• الْغَفُورُ (ал-Гафур) – Всеопрощаващият, Онзи, Който многократно и напълно прощава.
• الرَّحِيمُ (ар-Рахим) – Всемилостивият, Чиято милост обхваща всичко.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах заповядва на Своя Пратеник (с.а.с.) да отправи към хората зов, изпълнен с милост и надежда. Казва: „Кажи, о Мухаммад, на Моите раби, които са престъпили границите спрямо самите себе си – чрез многобожие, чрез големи грехове, чрез всякакви прегрешения, колкото и много да са те: не се отчайвайте от милостта на Аллах и не губете надежда за Неговото опрощение!“

Това е зов, който разтваря вратите на надеждата за всеки грешник, колкото и дълбоко да е потънал в грехове. Човекът не бива да мисли, че греховете му са прекалено много, за да бъдат простени, защото Аллах прощава всички грехове на онзи, който се обръща към Него с покаяние и се отказва от тях. Наистина, Аллах е Всеопрощаващият за Своите раби, които се каят, и Всемилостивият към тях.

Учените поясняват, че опрощаването на всички грехове е обвързано с покаянието – тоест греховете се прощават на онзи, който искрено се разкайва и се връща към своя Господ. Що се отнася до многобожието, то също се прощава, но само ако човекът се откаже от него и приеме истинската вяра, преди да е настъпила смъртта му. А що се отнася до греховете на вярващия, който не се е покаял, те са подчинени на волята на Аллах – Той може да прости на когото пожелае по Своята милост, или да накаже според Своята справедливост, но в крайна сметка никой вярващ не остава завинаги в Огъня.

Пророкът (с.а.с.) е предал, че Аллах прощава всички грехове и не се колебае в това – такава е широтата на Неговата милост и щедрост.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Никой грях не е непреодолим пред милостта на Аллах. Колкото и да е съгрешил човек, вратата на покаянието остава отворена, докато е жив. Това дава надежда на всеки, който се чувства обременен от греховете си.
• Отчаянието от милостта на Аллах е забранено. Ислямът учи, че отчаянието е грях, защото то означава съмнение в безкрайната милост на Създателя. Вярващият винаги гледа напред с надежда.
• Аллах е Всеопрощаващ и Всемилостив. Тези две Имена разкриват същността на отношението на Аллах към Своите раби – Той не бърза да наказва, а приема покаянието и дарява прошка.
• Ислямът е религия на надеждата и новото начало. Всеки човек, независимо от миналото си, може да започне наново и да намери своето място сред обичаните от Аллах раби.
• Красотата на Корана е в неговия призив към милост. Този аят е един от най-утешителните в целия Коран – той показва, че Бог не иска гибелта на хората, а тяхното спасение и връщане към правия път.