Сура Аз-Зумар — Стих 52

1. Обяснение на думите в аята:

• يَبْسُطُ (йебсуту): разширява, умножава, дава в изобилие.
• يَقْدِرُ (йакдиру): стеснява, ограничава, дава оскъдно.
• آيَاتٍ (аят): знамения, доказателства, поуки.
• لِقَوْمٍ يُؤْمِنُونَ (ли каумин ю'минун): за хора, които вярват.

1. Тълкувание на аята:

Нима тези хора не знаят и не разбират, че Аллах е Този, Който разширява препитанието на когото пожелае, и го стеснява на когото пожелае? Богатството и бедността не са непременно знак за Божието благоволение или гняв. Аллах дава изобилие на някого като изпитание – дали ще бъде благодарен, или ще се възгордее. И стеснява препитанието на друг също като изпитание – дали ще бъде търпелив, или ще роптае срещу Божието повеление. В това разширяване и стесняване на препитанието има ясни знамения и поуки за хората, които вярват. Вярващите са тези, които се поучават от тези знамения и разбират, че всичко е в ръцете на Аллах и че мъдростта Му е съвършена. Що се отнася до невярващите, те отминават покрай тези знамения, без да се поучат от тях.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Препитанието е изцяло в ръцете на Аллах. Никой не може да си го осигури сам, нито да го задържи от друг. Това освобождава сърцето от завист и алчност.
• Богатството не е доказателство, че човек е обичан от Аллах, нито бедността – че е отхвърлен. И двете са изпитания.
• Вярата ни учи да гледаме на живота с доволство и търпение, знаейки, че Аллах знае най-добре какво е добро за нас.
• Коранът говори с ясни знамения, които всеки вярващ може да разбере и да се поучи от тях. Той е книга на мъдростта и напътствието.
• Ислямът ни учи да не съдим хората по тяхното богатство или бедност, а по тяхната вяра и благочестие.