Сура Аль-Фатх — Стих 2

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

— „لِيَغْفِرَ“ (лийагфира): за да опрости.

— „مَا تَقَدَّمَ مِن ذَنبِكَ وَمَا تَأَخَّرَ“ (ма такаддама мин занбика уа ма тааххара): това, което е преди и това, което е след това от твоите грехове/пропуски.

— „وَيُتِمَّ نِعْمَتَهُ عَلَيْكَ“ (уа ютимма ни‘матаху ‘алайка): и да завърши/усъвършенства Своята благодат към теб.

— „وَيَهْدِيَكَ صِرَاطًا مُّسْتَقِيمًا“ (уа йахдийака сиратан мустакӣман): и да те насочи по прав/правилен път.

1. Тълкуване на айета:

Аллах казва, че това голямо и ясно откриване (победа) е дадено на Пророка ﷺ, за да бъде причина за опрощаване на неговите грехове — както на онова, което е станало преди, така и на онова, което ще стане след това. Това опрощаване е свързано с множеството покорство, търпение и усилия, които Пророкът ﷺ понася по пътя на призива към Аллах, и с големите трудности, които преодолява. След това Аллах допълва Своята благодат към него, като издига религията му, дава му победа над враговете му и утвърждава истината. Освен това Аллах го напътва по правия път — пътя на Исляма, в който няма кривване, и го утвърждава на него. Така айетът събира благата на опрощаването, завършването на благодатта и напътствието към правия път.

1. Поуки, които ни привличат към Исляма и Корана:

— Аллах е Най-Милосърдният: Той опрощава и издига Своите праведни служители, когато те търпят и се борят по Неговия път.

— Търпението и покорството носят благодат: трудностите, понесени в името на истината, са път към опрощаване и към завършване на Божията благодат.

— Напътствието е най-голямата благодат: да бъдеш насочен по правия път на Исляма е дар, който надхвърля всички материални блага.

— Коранът утешава и дава надежда: той показва, че след трудностите идва победа, и че Аллах не изоставя онези, които Му се доверяват.

— Ислямът е пътят на сигурността и правотата: той е правият път, в който няма объркване и кривване, и който води към успех в този свят и в отвъдния.