Сура Аль-Маида — Стих 95

1. Обяснение на думите в аята:

• الصيد (ас-сайд): дивечът, животните, които се ловуват и не са домашни.
• حُرُم (хурум): състояние на ихрам — свещено състояние при хадж или умра, при което са забранени определени неща.
• النَّعَم (ан-на‘ам): добитъкът — камили, крави, овце.
• ذَوَا عَدْلٍ (зауа ‘адлин): двама справедливи, честни мъже.
• هَدْيًا (хадян): жертвено животно, посветено на Кааба.
• بَالِغَ الْكَعْبَةِ (балига ал-Ка‘ба): което достига до Кааба, т.е. до свещената територия на Мека.
• وَبَالَ أَمْرِهِ (уабала амрихи): тежкото последствие и наказание за неговото дело.
• عَزِيزٌ (азиз): Всемогъщ, непобедим.
• ذُو انْتِقَامٍ (зу интикам): Онзи, Който въздава възмездие.

1. Тълкувание на аята:

О, вярващи, не убивайте дивеч на сушата, докато сте в състояние на ихрам — при хадж или умра, или докато се намирате в свещената територия. Който от вас убие дивеч умишлено, дължи изкупление — жертвено животно от добитъка, равно на убитото по вид и размер, определено от двама справедливи мъже сред вас. Това жертвено животно се закарва до Мека и се коли в свещената територия, а месото се раздава на бедните там. Ако човекът не може да намери равно животно или не е в състояние да го направи, той може да изкупи греха си, като купи храна на стойността на жертвеното животно и я раздаде на бедните в свещената територия — на всеки беден по половин са‘ (мярка). Ако и това не може, тогава пости един ден за всеки половин са‘ храна. Всичко това е, за да вкуси нарушителят тежкото последствие от своето неподчинение и да осъзнае сериозността на греха.

Аллах е простил това, което е станало преди забраната — преди низпослането на това правило. Но който отново посегне на дивеч умишлено след забраната, Аллах ще му въздаде. Аллах е Всемогъщ, Непобедим и Той въздава възмездие на онзи, който Му се противопоставя. Никой не може да Го възпре, когато реши да накаже непокорния.

1. Поуки, които привличат сърцата към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на милосърдие дори към животните — забранява се убиването на дивеч по време на свещеното състояние на поклонение, за да се пази святостта на обреда.
• Аллах не натоварва душата с повече, отколкото тя може да понесе — Той дава няколко възможности за изкупление: жертвено животно, раздаване на храна или постене.
• Ислямът насърчава справедливостта и честността — решението за изкуплението се взема от двама справедливи мъже.
• Аллах е Прощаващ за миналото — това, което е станало преди забраната, е простено, което показва Божията милост и желанието Му хората да се поправят, а не да бъдат унищожени.
• Но упорството в греха след знанието носи тежки последствия — това възпитава в отговорност и страхопочитание към Аллах.
• Вярата не е просто думи, а осъзнаване на Божията сила и справедливост — Аллах е Всемогъщ и въздава възмездие, но също така е Мъдър и Милосърден, давайки път за поправяне и изкупление.