Сура Аль-Муджадиля — Стих 22

1. Обяснение на думите в аята:

• لَّا تَجِدُ (ла таджиду): „не ще намериш“ – израз, който утвърждава невъзможността да съществува такова нещо.
• يُوَادُّونَ (юуаддуна): „да обичат, да хранят приятелство и привързаност“ – тук означава обич, съпроводена с подкрепа и съюз.
• مَنْ حَادَّ اللَّهَ وَرَسُولَهُ (ман ха́дда Аллаха уа расуляху): „онзи, който се противопоставя на Аллах и Неговия Пратеник“ – тоест който воюва срещу религията и ѝ се противопоставя.
• عَشِيرَتَهُمْ (аширатахум): „техния род, тяхното племе“ – най-близките роднини и съплеменници.
• كَتَبَ فِي قُلُوبِهِمُ الْإِيمَانَ (катаба фи кулюбихимул-иман): „вписал е вярата в сърцата им“ – утвърдил я е и я е направил непоклатима.
• وَأَيَّدَهُم بِرُوحٍ مِّنْهُ (уа айядаху́м биру́хин минху): „и ги е подкрепил с дух от Себе Си“ – подсилил ги е с помощ, светлина и сила от Него.
• حِزْبُ اللَّهِ (хизбу Аллах): „партията на Аллах“ – групата, която се обединява около Неговата воля и Го следва.
• الْمُفْلِحُونَ (ал-муфлиху́н): „успелите, спечелилите“ – онези, които постигат целта си и се спасяват от злото.

1. Тълкувание на аята:

Този аят установява ясен и категоричен принцип: истинската вяра в Аллах и в Съдния ден е несъвместима с обич и приятелство към онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник. Ако човек наистина вярва, той не може да храни привързаност и подкрепа към враговете на вярата – дори те да са неговите родители, деца, братя или най-близки роднини. Връзката на вярата е по-висша от всички кръвни и родови връзки; при противоречие между тях вярващият дава предимство на вярата.

Онези, които постъпват така – които не се съюзяват с враговете на Аллах дори когато са им най-близки – са хората, в чиито сърца Аллах е утвърдил вярата и я е направил непоклатима. Той ги е подкрепил със сила, светлина и помощ от Себе Си, за да устоят срещу враговете си в този свят. В отвъдния живот Той ще ги въведе в градини, под които текат реки, и там ще пребъдат вечно, без да им се отнема блаженството и без те да загинат.

Аллах е доволен от тях – доволство, след което никога не идва гняв – а и те са доволни от своя Господ заради благодатите, които им е дал, включително честта да Го съзерцават. Те са войнството на Аллах, което изпълнява Неговите заповеди и се въздържа от това, което е забранил. И нека се знае: войнството на Аллах – именно те са успелите, които постигат желаното и се спасяват от страшното и в този свят, и в отвъдния.

1. Поуки, които правят исляма и Корана обични за хората:

• Този аят показва колко високо ислямът цени искрената вяра: тя не е просто думи, а реалност, която преобразява сърцето и ръководи изборите на човека.
• Ислямът не изисква от вярващия да мрази хората заради самите тях, а да не одобрява и не подкрепя враждата срещу Бога и Неговия Пратеник. Това е справедливост и вярност към истината, а не сляпа омраза.
• Аятът дава надежда: който остане верен на вярата си дори когато е изправен пред натиск от най-близките си, Аллах му обещава утвърждаване в сърцето, подкрепа, прошка и вечно блаженство.
• Той разкрива милостта на Аллах – Той не оставя вярващия сам, а го подкрепя със Своя дух и го води към успех, който не свършва.
• И най-красивото: обещанието, че Аллах ще бъде доволен от Своите верни служители и те ще бъдат доволни от Него – това е върховната награда, по-голяма от всякакви материални блага. Това кара човека да обикне исляма и да пожелае да бъде сред „партията на Аллах“, защото само там е истинският успех.