Сура Ас-Сафф — Стих 7

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• افْتَرَى (ифтара): измисли, изфабрикува, приписа лъжливо.
• الْكَذِبَ (ал-казиб): лъжата, неистината.
• يُدْعَى (юд'а): бива призоваван, поканван.
• الْإِسْلَامِ (ал-ислям): ислямът — пълно подчинение и отдаденост на Аллах с чист монотеизъм.
• لَا يَهْدِي (ля яхди): не напътва, не насочва към успех и правота.
• الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ (ал-каум аз-залимин): хората, които сами си причиняват зло чрез неверие и многобожие.

1. Тълкувание на аята:

Никой не е по-голям по несправедливост и престъпление от онзи, който измисля лъжа срещу Аллах, като Му приписва съдружници, синове или други, докато в същото време е призоваван към исляма — религията на чист монотеизъм и искрено служене само на Аллах. Аллах не напътва към успех и правота онези, които сами са избрали несправедливостта, неверието и многобожието, защото те предпочитат лъжата пред истината и заблудата пред напътствието. Тяхната несправедливост е причина да бъдат лишени от божествената насока към това, което носи полза и спасение.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Ислямът е призив към чисто единобожие и искрено служене на Аллах — пътят, който носи истинско спасение и успех.
• Най-голямата несправедливост е да се измисля лъжа срещу Аллах, защото това покварява вярата и отдалечава човека от истината.
• Всеки човек е призован към исляма; откликът на този призив е възможност за напътствие и добро в този свят и в отвъдния.
• Аллах е справедлив и мъдър: Той не напътва онези, които съзнателно избират несправедливостта и упорстват в нея.
• Коранът разкрива ясно разликата между истината и лъжата, между монотеизма и многобожието, и насърчава човека да избере пътя на правотата и спасението.