Сура Ас-Сафф — Стих 6

1. Пояснение на думите в аята:

• وَإِذْ – „И когато“ или „И спомни си, когато“ – израз, който въвежда важно историческо събитие.
• مُصَدِّقًا – „потвърждаващ“ – т.е. онзи, който удостоверява истинността на нещо предишно.
• لِمَا بَيْنَ يَدَيَّ – „на това, което е пред мен“ – израз, означаващ „това, което е дошло преди мен“.
• مُبَشِّرًا – „благовестител“ – онзи, който носи добра вест.
• أَحْمَدُ – „Ахмад“ – едно от имената на пророк Мухаммад (с.а.с.), означаващо „най-възхваляваният“.
• بِالْبَيِّنَاتِ – „с ясните знамения“ – доказателствата и чудесата, които разкриват истината.
• سِحْرٌ مُّبِينٌ – „явна магия“ – обвинение, че това е очевидно вълшебство.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах повелява на Своя Пратеник (с.а.с.) да си припомни и да разкаже на хората за онзи важен момент, когато Иса, синът на Марям (а.с.), се обърнал към своя народ – синовете на Исраил – с ясно послание. Той им казал, че е пратеник на Аллах, изпратен специално при тях. Не дошъл с нещо ново или непознато, а потвърждаващ Тората, която била низпослана преди него – тоест той не е новатор сред пратениците, а продължава същата божествена мисия.

Освен това Иса (а.с.) им съобщил радостна вест: след него ще дойде друг пратеник, чието име е Ахмад – а това е именно пророк Мухаммад (с.а.с.). Така Иса (а.с.) не само потвърдил предишното Писание, но и подготвил пътя за идващия след него Пратеник, призовавайки хората да повярват в него.

Когато обаче Иса (а.с.) донесъл на своя народ ясните доказателства и чудеса, потвърждаващи неговата правдивост, те не повярвали. Вместо да приемат истината, те казали: „Това е явна магия!“ – с което отхвърлили посланието и отказали да го последват. Така те проявили упорство и отхвърлили истината, въпреки ясните знамения.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Единството на божественото послание: Всички пророци – от Муса до Иса и до Мухаммад (с.а.с.) – са носили една и съща истина от Единния Бог. Ислямът не е нова религия, а завършек и потвърждение на всички предишни послания.
• Пророчеството за Мухаммад (с.а.с.): Фактът, че Иса (а.с.) изрично споменава името „Ахмад“ векове преди раждането на Пророка, е ясно доказателство за истинността на исляма и за божествения произход на Корана.
• Призив към размисъл: Коранът ни разказва за отхвърлянето на истината от предишните народи, за да се поучим и да не повтаряме тяхната грешка. Той ни кани да приемем истината с отворено сърце.
• Милостта на Аллах: Изпращането на пратеници и благовестия е израз на Божията милост към човечеството – Той не ни оставя без напътствие, а ни води към правия път.
• Красотата на Корана: В един кратък аят се съдържат исторически факти, пророчества и поуки – това показва чудната природа на Корана и неговата дълбочина, която ни привлича и ни кара да го обикнем.