Сура Аль-Араф — Стих 160

1. Обяснение на думите в аята:

• وَقَطَّعْنَاهُمُ – „И ги разделихме“: означава, че Аллах раздели синовете на Израил на отделни групи.
• أَسْبَاطًا – „племена“: множествено число на „сибт“ (племе, коляно), като всяко племе произхожда от един от дванадесетте синове на Якуб (Яков).
• أُمَمًا – „народи“: общности, всяка от които е самостоятелна.
• اسْتَسْقَاهُ – „поискаха от него вода“: народът на Муса го помоли да се обърне към Аллах с молба за вода.
• فَانبَجَسَتْ – „и бликна“: означава, че водата избликна и потече обилно.
• عَيْنًا – „извор“: място, от което извира вода.
• مَشْرَبَهُمْ – „мястото си за пиене“: изворът, определен за всяко племе.
• الْغَمَامَ – „облаците“: бели облаци, които хвърлят сянка.
• الْمَنَّ – „ал-ман“: вид сладка храна, подобна на мед или смола.
• السَّلْوَى – „ас-салва“: малка птица с вкусно месо, подобна на пъдпъдък.
• ظَلَمُونَا – „не Нас онеправдаха“: те не навредиха на Аллах с непокорството си.
• يَظْلِمُونَ – „себе си онеправдават“: те навредиха само на самите себе си.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че раздели синовете на Израил на дванадесет племена, всяко от които произхождаше от един от дванадесетте синове на Якуб (Яков), мир нему. Всяко племе беше отделна общност със своята идентичност и свой водач.

Когато народът на Муса, мир нему, изпита жажда в пустинята и го помоли да поиска от Аллах вода, Аллах му разкри да удари с тоягата си скалата. Той удари скалата и от нея избликнаха дванадесет извора – по един за всяко племе. Така всяка група знаеше точно от кой извор да пие и не се смесваха едни с други, което предотвратяваше спорове и раздори.

Аллах също така им даде сянка чрез облаци, които се движеха с тях и ги предпазваха от палещото слънце в пустинята. И им изпрати две чудесни храни: „ал-ман“ – сладко вещество, подобно на мед, и „ас-салва“ – вкусна малка птица. И им каза: „Яжте от благата, които ви дарихме.“

Но те не бяха доволни и непрекъснато се оплакваха, искайки друга храна. С това си непокорство те не навредиха на Аллах – Той е над всяка нужда и не се нуждае от тях. Те навредиха само на самите себе си, като лишиха душите си от благата на благодарността и покорството, и си навлякоха наказание.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах е Дарителят, Който се грижи за Своите раби дори когато те са в пустиня без вода и храна. Той им осигурява препитание по чудодеен начин.
• Чудесата на предишните пророци потвърждават истинността на пророчеството и силата на Аллах над всичко.
• Аллах организира делата на хората с мъдрост – разделянето на племената и определянето на отделен извор за всяко от тях предотвратява раздори и под udržava реда.
• Благодарността към Аллах за Неговите блага е пътят към запазването и увеличаването им, докато неблагодарността и оплакването водят до загуба и наказание.
• Човекът, който греши, не вреди на Аллах – Всевишният е над всяка нужда. Грехът уврежда само самия човек и го лишава от доброто.
• Ислямът ни учи да приемаме това, което Аллах ни е дарил, с доволство и благодарност, и да не искаме непрекъснато повече, защото това може да ни отдалечи от благодатта.
• Коранът разказва историите на предишните народи, за да ни даде поука и да ни насочи към правия път – пътя на вярата, благодарността и покорството пред Аллах.