Сура Аль-Араф — Стих 169

1. Обяснение на думите в аята:

• خَلَفَ (халафа): идва след, наследява, замества.
• خَلْفٌ (халфун): поколение, което идва след предишното; тук се имат предвид лоши наследници.
• وَرِثُوا الْكِتَابَ (уарису ал-китаб): наследиха Писанието, т.е. Тората, като я получиха от предците си.
• عَرَضَ هَٰذَا الْأَدْنَىٰ (арада хаза ал-адна): дребна, нищожна печалба от земния живот; тук означава подкуп и непозволени придобивки.
• مِيثَاقُ الْكِتَابِ (мисаку ал-китаб): заветът, договорът, който е взет чрез Писанието.
• وَدَرَسُوا (уа дарасу): изучаваха, четоха и знаеха.
• أَفَلَا تَعْقِلُونَ (а-фа-ла та‘килун): нима не разсъждавате, нима не проумявате?

1. Тълкуване на аята:

След онези праведни поколения, за които беше споменато по-рано, дойдоха лоши наследници, които поеха Писанието – Тората – от своите предшественици. Те го четяха и знаеха какво съдържа, но не го прилагаха в живота си. Вместо да се придържат към истината и справедливостта, те се хващаха за дребните и нищожни придобивки на този свят – подкупи, непозволени печалби и облаги, които получаваха, като изменяха Божието слово и съдеха несправедливо.

Тези хора се самозаблуждаваха, като си казваха: „Ще ни бъде простено.“ Те си въобразяваха, че въпреки продължаващите им грехове и посегателства върху чуждото, Аллах ще им прости. И колкото пъти им се отдадеше нова възможност да придобият подобна нищожна печалба по непозволен начин, те отново я вземаха, без да се разкайват и без да се поправят.

Нима Аллах не беше взел от тях твърд завет чрез Писанието – да не говорят за Аллах нищо друго освен истината, да не изменят Неговото слово и да не Го описват с неща, които не Му подобават? А те знаеха какво има в Писанието, бяха го изучили и разбрали. Затова грехът им е още по-тежък – те не съгрешиха от незнание, а от упорство и користолюбие.

И въпреки всичко това, отвъдният дом и вечното блаженство в него са много по-добри за онези, които се боят от Аллах и се пазят от греховете. Те изпълняват Неговите заповеди и избягват забраненото. Нима тези, които се хващат за нищожните земни придобивки, не разбират, че онова, което Аллах е приготвил за богобоязливите в отвъдния живот, е по-добро и вечно?

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че знанието без дела е безполезно и дори утежнява отговорността. Ислямът не е само четене и изучаване, а преди всичко искрено прилагане на Божиите заповеди в ежедневието.
• Аятът ни предупреждава срещу самозаблудата, че ще ни бъде простено, докато продължаваме да съгрешаваме. Истинското опрощение идва след искрено покаяние и поправяне, а не след упорство в греха.
• Той ни показва, че земните придобивки, колкото и примамливи да изглеждат, са нищожни и преходни. Ислямът ни учи да не продаваме принципите си за дребни облаги, а да търсим онова, което е вечно и по-добро.
• Аятът възвишава богобоязливостта (таква) като път към истинското добро. Който се пази от Аллах, ще намери в отвъдния живот награда, която надминава всичко земно.
• Накрая, аятът завършва с призив към разум и разсъждение: „Нима не проумявате?“ Ислямът уважава разума и ни насърчава да размишляваме върху последствията от делата си и да избираме това, което е по-добро и вечно.