Сура Аль-Бурудж — Стих 1

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَالسَّمَاءِ“ (уас-сама̄’): небето.
• „ذَاتِ“ (дха̄ти): притежаващо, носещо, характеризиращо се с.
• „الْبُرُوجِ“ (ал-бурудж): кули, съзвездия, станции, позиции; в Корана означава величествените съзвездия и станциите на Слънцето и Луната по небето, които са знаци за божествената мъдрост и подреденост.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах се заклева в небето, което притежава величествени съзвездия и станции. Тези „бурудж“ са огромни групи от звезди, наречени така заради тяхната висота, издигнатост, яснота и видимост. Астрономите определят дванадесет съзвездия (зодиакални съзвездия), а Слънцето и Луната преминават през тези станции по точно определен ред. Това е небесна система, изпълнена с ред, точност и мъдрост, която свидетелства за могъществото и знанието на Създателя. Аллах се заклева в нея, за да привлече вниманието на хората към величието на творението и към истинността на това, което следва в сурата — предупреждение за онези, които потискат вярващите, и обещание за справедливо въздаяние. Заклеването на Аллах в Неговите творения е позволено само за Него; човек няма право да се кълне в нищо друго освен в Аллах, защото клетва в нещо извън Аллах е форма на многобожие.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Небето с неговите съзвездия и подредено движение е ясно доказателство за съществуването на всемъдър и всемогъщ Създател.
• Коранът говори за природните явления по начин, който кара човека да размишлява и да се смири пред величието на Аллах.
• Клетвата на Аллах в небето показва колко важна е следващата тема — справедливостта и въздаянието — и ни учи да приемаме истината сериозно.
• Ислямът не разделя вярата от разума; той ни кани да наблюдаваме, да мислим и да разпознаваме мъдростта в творението.
• Вярата в Аллах изпълва сърцето със спокойствие и надежда, защото Той е Господарят на небесата и земята, и всичко е под Негов контрол.