Сура Ат-Тауба — Стих 37

1. Обяснение на думите в аята:

• Ан-Наси' (النَّسِيءُ): Отлагането на свещения месец и преместването на неговата забрана върху друг месец.
• Зиядатун фил-куфр (زِيَادَةٌ فِي الْكُفْرِ): Увеличение на неверието.
• Юдиллу (يُضَلُّ): Биват заблуждавани, отклонявани от правия път.
• Юхиллунаху (يُحِلُّونَهُ): Обявяват го за разрешен.
• Ли-юуатиу (لِّيُوَاطِئُوا): За да съвпаднат, да се съгласуват.
• 'Иддата (عِدَّةَ): Числото, броят.
• Зуййина (زُيِّنَ): Бива разкрасено, представено в привлекателна светлина.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че практиката на арабите от времето на невежеството да отлагат свещените месеци и да преместват тяхната святост върху други месеци, според собствените си интереси и нужди, е само допълнително увеличаване на тяхното неверие. Чрез тази тяхна практика заблудата ги обхваща още по-дълбоко, защото те обявяват един свещен месец за разрешен през една година, а през друга година го оставят забранен, като на негово място слагат друг месец. Правят това, за да запазят броя на забранените месеци, които Аллах е определил, но всъщност променят самите месеци и така обявяват за разрешено това, което Аллах е забранил. По този начин те си позволяват да водят война и да вършат забранени неща в месеците, които Аллах е направил свещени. Сатаната им е представил техните лоши дела като нещо красиво и привлекателно, и те са ги приели и извършвали. Аллах не напътва неверниците, които упорстват в своето неверие и отказват да приемат истината.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко опасно е човек сам да променя Божиите закони и да ги пригажда към собствените си желания. Ислямът ни учи на покорство и приемане на Божиите повеления такива, каквито са.
• Аятът разкрива, че упорството в греха води до все по-голямо отдалечаване от истината, докато искреното покаяние и връщане към Аллах носят напътствие и мир.
• Виждаме, че Аллах е справедлив и мъдър в Своите закони, и че истинското щастие и успех идват от следването на Неговия път, а не от своеволните човешки промени.
• Коранът ни разказва за грешките на предишните народи, за да се поучим и да не повтаряме същите грешки, и това е проява на Божията милост към нас.
• Ислямът ни призовава към искреност, постоянство в доброто и търсене на Божието напътствие, защото само Аллах напътва когото пожелае.