Сура Аль-Кахф — Стих 46

1. Пояснение на думите в аята:

• الْمَالُ (ал-ма̄л): богатството, имотите и всичко материално, с което човек разполага.
• الْبَنُونَ (ал-банӯн): синовете, децата — символ на сила, продължение на рода и опора.
• زِينَةُ (зӣнату): украса, разкраса, нещо, с което човек се краси и гордее.
• الْحَيَاةِ الدُّنْيَا (ал-хайя̄ти ад-дуня̄): земният, преходният живот.
• وَالْبَاقِيَاتُ الصَّالِحَاتُ (уал-ба̄к̣ийя̄ту ас̣-с̣а̄лих̣а̄т): добрите дела, които остават завинаги — най-вече възпоменаването на Аллах: „Субха̄на-Лла̄х“, „Ал-хамду ли-Лля̄х“, „Ля̄ иля̄ха илля-Лла̄х“, „Алла̄ху акбар“ и „Ля̄ хауля уа ля̄ куввата илля би-Лля̄х“.
• ثَوَابًا (тхауа̄бан): награда, въздаяние.
• أَمَلًا (амалан): надежда, онова, на което човек се надява и към което се стреми.

1. Тълкувание на аята:

Аллах ни известява, че богатството и децата са украса и блясък на този краткотраен земен живот. С тях хората се разкрасяват, гордеят се и се съревновават помежду си. Но те са преходни и не остават. Истинската и трайна ценност са добрите дела и благочестивите слова, с които човек търси доволството на своя Господ. Тези дела и думи са по-добри при Аллах по награда от всяко земно богатство и потомство, и са по-добра надежда — защото земната украса изчезва, а наградата за праведните дела остава вечно. Богатството и децата са полезни само ако се използват в покорство на Аллах и в това, което Той обича; иначе те са само мимолетна украса без полза в Отвъдното.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи да не се привързваме прекалено към материалното и към показността, а да търсим онова, което остава вечно.
• Напомня ни, че най-ценното богатство е доброто дело и споменаването на Аллах — то не се губи и не изчезва.
• Насърчава ни да влагаме времето, силата и средствата си в неща, които носят полза и в Отвъдното, а не само в преходни удоволствия.
• Дава ни надежда: колкото и малко да изглеждат добрите ни дела, при Аллах тяхната награда е по-голяма и по-сигурна от всичко земно.
• Подтиква ни да възпоменаваме Аллах с думите на възхвала и единобожие, защото те са леки за езика, но тежки на везните на добрите дела.