Сура Аль-Анбия — Стих 3

1. Обяснение на думите в аята:

• لَاهِيَةً (ляхиятан): разсеяни, заети с нещо друго, невнимателни.
• قُلُوبُهُمْ (кулюбухум): сърцата им.
• أَسَرُّوا (ассару): скриха, запазиха в тайна.
• النَّجْوَى (ан-наджва): тайният разговор, шепненето насаме.
• الَّذِينَ ظَلَمُوا (аллязина заляму): онези, които извършиха несправедливост, като придадоха съдружници на Аллах.
• بَشَرٌ مِّثْلُكُمْ (башарун митлукум): човек като вас.
• السِّحْرَ (ас-сихр): магията.

1. Тълкуване на аята:

Сърцата на тези хора са разсеяни и заети с пустите удоволствия и суетните неща на земния живот, далеч от разбирането и осмислянето на Корана. Те слушат, но не възприемат, гледат, но не виждат истината.

Нечестивите, които отхвърлят вярата, се събират тайно и шепнат помежду си, криейки разговорите си от другите. Те си казват един на друг: „Нима този, който твърди, че е пратеник, е нещо повече от един обикновен човек като нас? Той не се различава от нас по нищо. А това, което носи — Коранът — не е нищо друго освен магия. Как можете да го следвате и да повярвате в него, когато със собствените си очи виждате, че той е просто човек като вас, и когато сами разбирате, че това, което представя, е само магия?“

Тези думи те изричат в тайни събрания, за да отблъснат хората от вярата и да ги разколебаят. Но истината е, че пратеникът е човек, избран от Аллах, и това че е човек, не е недостатък, а напротив — той е пример и водач за хората. А това, което носи, не е магия, а ясното слово на Аллах, което носи напътствие и светлина за онези, които размишляват.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е напътствие за сърцата, които са будни и внимателни. Който се обърне към него с искреност, ще намери в него светлина и разбиране.
• Разсеяността и заетостта със суетни неща отдалечават човека от истината. Затова е добре да отделяме време за размисъл върху Корана и да го четем с присъствие на сърцето.
• Обвиненията на неверниците, че пратеникът е просто човек или че Коранът е магия, са стари и познати. Те не намаляват стойността на истината. Ислямът е религия, която уважава разума и призовава към размисъл.
• Това, че пратеникът е човек, е милост за нас — той ни е близък, разбира ни и ни е пример. Неговият живот е доказателство за истинността на посланието.
• Ислямът не изисква сляпа вяра, а призовава да виждаме, да разсъждаваме и да разпознаваме истината с отворени очи и сърца.