Сура Аль-Анбия — Стих 4

1. Пояснение на думите в аята:

• „رَبِّي“ (Рабби): моят Господ, Създателят и Владетелят.
• „يَعْلَمُ الْقَوْلَ“ (я‘ляму-л-каул): знае словото, речта, всичко изречено.
• „السَّمِيعُ“ (ас-Сами‘): Всечуващият, Който чува всяко слово.
• „الْعَلِيمُ“ (ал-‘Алим): Всезнаещият, Който знае всичко.

1. Тълкувание на аята:

Пророкът, мир нему, отговаря на онези, които се присмиват и кроят тайни думи срещу него, като поверява делото на своя Господ и казва: моят Господ знае всяко слово, изречено на небето и на земята – нищо не се укрива от Него, нито тайните ви разговори, нито онова, което споделяте помежду си. Той чува всички думи и знае всички дела и състояния. В това има предупреждение и заплаха за тях: щом Аллах знае всичко, което казват, и чува всяко тяхно слово, и знае всичките им постъпки, то Той ще ги възнагради или ще ги накаже според делата им. Нищо не остава скрито от Него и никой не може да избегне отчета пред Него.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че Аллах обхваща със знанието Си всичко – и на небето, и на земята, и че нищо не се губи от Него. Това вдъхва спокойствие в сърцето на вярващия: той знае, че е под грижата и наблюдението на своя Господ.
• Напомня ни, че думите ни имат значение и че ще бъдем питани за тях, затова ни подтиква да говорим добро и да пазим езика си.
• Разкрива съвършенството на Аллах – Всечуващия и Всезнаещия – и ни насърчава да се обръщаме към Него с молитва и упование, защото Той чува и знае всичко.
• Показва милостта и справедливостта на исляма: вярващият не е сам, а има Господ, Който го чува, знае положението му и ще го възнагради за доброто.
• Кораنът ни възпитава в искреност и богобоязливост, като ни учи, че дори тайните ни слова са известни на Аллах, и това ни прави по-внимателни и по-близки до Него.