Сура Аль Имран — Стих 153

1. Обяснение на думите в аята:

• تُصْعِدُونَ – изкачвате се, издигате се нагоре по склона, бягайки.
• لَا تَلْوُونَ – не се обръщате, не се спирате, не обръщате внимание.
• أُخْرَاكُمْ – задните ви редици, задната ви част.
• فَأَثَابَكُمْ – Той ви възнагради, отплати ви.
• غَمًّا بِغَمٍّ – скръб след скръб, тъга върху тъга.
• خَبِيرٌ – Всезнаещ, напълно осведомен за всичко.

1. Тълкувание на аята:

Спомнете си, о, вярващи, онова, което се случи в деня на битката при Ухуд. Вие се изкачвахте по склона, бягайки, без да се обръщате към никого – нито към брат, нито към другар, нито към командир. Страхът и объркването бяха толкова силни, че никой не чуваше и не виждаше нищо друго. А Пратеникът на Аллах, мир нему, стоеше твърдо на бойното поле и ви викаше отзад, между вас и врага: „Към мен, о, раби на Аллах! Към мен, о, раби на Аллах!“ Но вие не се вслушвахте и не се обръщахте.

Тогава Аллах ви отплати със скръб върху скръб – мъка и тежест, които ви сполетяха една след друга. Първо – горчивината от поражението и загубата на победата и военната плячка. После – болката от разпространилия се слух, че Пророкът е бил убит. И всичко това дойде, за да не скърбите прекалено за онова, което сте изгубили, нито за онова, което ви е сполетяло от убити и ранени. Защото, когато разбрахте, че Пророкът е жив, всички други загуби ви се сториха леки и поносими.

Аллах е напълно осведомен за всичко, което вършите – нищо от делата на сърцата ви и от постъпките на телата ви не е скрито от Него.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че дори когато вярващите сгрешат и се поддадат на слабост, Аллах не ги изоставя, а ги пречиства и възпитава чрез изпитания, за да ги върне по-силни и по-мъдри.
• Той показва безкрайната милост на Аллах: дори наказанието и скръбта, които сполетяват вярващите, носят скрита мъдрост и добро – те ни учат да не се привързваме прекалено към земните придобивки и загуби.
• Аятът ни разкрива величието на Пророка, мир нему, който дори в разгара на поражението остава твърд и продължава да вика своите сподвижници обратно към себе си, водейки ги към спасение.
• Той ни напомня, че Аллах знае всичко – и тайните на сърцата, и явните дела – и че всяко наше действие има своята отплата. Това ни подтиква към искреност, покаяние и постоянство във вярата.
• И най-важното: този аят е доказателство, че Коранът е истинското слово на Аллах – той разказва с абсолютна точност събития, които са се случили, и извлича от тях вечни уроци за всеки вярващ до Деня на възкресението.