Аль Имран · 152/200
Превод Транслитерация — Сура Аль Имран
وَلَقَدْ صَدَقَكُمُ اللَّهُ وَعْدَهُ إِذْ تَحُسُّونَهُم بِإِذْنِهِ ۖ حَتَّىٰ إِذَا فَشِلْتُمْ وَتَنَازَعْتُمْ فِي الْأَمْرِ وَعَصَيْتُم مِّن بَعْدِ مَا أَرَاكُم مَّا تُحِبُّونَ ۚ مِنكُم مَّن يُرِيدُ الدُّنْيَا وَمِنكُم مَّن يُرِيدُ الْآخِرَةَ ۚ ثُمَّ صَرَفَكُمْ عَنْهُمْ لِيَبْتَلِيَكُمْ ۖ وَلَقَدْ عَفَا عَنكُمْ ۗ وَاللَّهُ ذُو فَضْلٍ عَلَى الْمُؤْمِنِينَ ۝١٥٢
Wa laqad sadaqakumul laahu wa`dahooo iz tahussoo nahum bi iznihee hattaaa izaa fashiltim wa tanaaza`tum fil amri wa `asaitum mim ba`di maaa araakum maa tuhibboon; minkum mai yureedud dunyaa wa minkum mai yureedul Aakhirah; summa sarafakum `anhum sarafakum `anhum liyabtaliyakum wa laqad `afaa `ankum; wallaahu zoo fadlin `alal mu`mineen
📖 На Български
Аллах изпълни Своето обещание към вас, когато ги съкрушихте с Неговото позволение, додето се поколебахте и започнахте да спорите относно заповедта [на Пратеника], и се възпротивихте, след като Той ви показа онова, което обичате. Някои от вас искат земния живот, а някои от вас искат отвъдния. После Той ви отклони от тях, за да ви изпита и вече ви извини. Аллах е владетел на благодат за вярващите.

M Mishary Rashid Alafasy ✓
M Mahmoud Khalil Al-Husary ✓
A Abdurrahman As-Sudais ✓
M Mohamed Siddiq Al-Minshawi ✓
A Abdul Basit Abdul Samad ✓
A Ali Al-Hudhaify ✓
A Ahmed ibn Ali al-Ajamy ✓
A Abu Bakr Ash-Shaatree ✓
M Muhammad Ayyoub ✓
A Abdullah Basfar ✓
A Abdullah Al-Juhani ✓
M Maher Al Muaiqly ✓
0:00
0:00
📜

Превод — Tafsir

  1. Обяснение на думите в аята:
  • صَدَقَكُمُ اللَّهُ وَعْدَهُ – Аллах изпълни обещанието Си към вас.
  • تَحُسُّونَهُم – избивахте ги безмилостно и ги унищожавахте.
  • بِإِذْنِهِ – с Неговото позволение и воля.
  • فَشِلْتُمْ – проявихте слабост и страх, изгубихте решителност.
  • تَنَازَعْتُمْ فِي الْأَمْرِ – разногласихте помежду си относно заповедта на Пратеника.
  • صَرَفَكُمْ عَنْهُمْ – Аллах ви отвърна от врага, като обърнахте гръб в бягство.
  • لِيَبْتَلِيَكُمْ – за да ви изпита и провери.
  • عَفَا عَنكُمْ – Той ви прости.
  • ذُو فَضْلٍ – Притежател на голяма благодат и щедрост.
  1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, напомня на вярващите за Своето обещание, което изпълни за тях в битката при Ухуд. В началото на битката мюсюлманите побеждаваха с Божието позволение и избиваха враговете си, докато не им бе показано това, което обичаха – победа и военна плячка. Но когато част от стрелците напуснаха позициите си, за да събират плячка, те проявиха слабост, разногласиха се относно заповедта на Пратеника (мир нему) и му се противопоставиха. Сред тях имаше такива, които желаеха земните блага – плячката, и такива, които желаеха наградата на Отвъдното и се придържаха към заповедта. Тогава Аллах обърна хода на битката и врагът надделя, за да ги изпита и да различи искрените от колебливите. Въпреки това Аллах им прости и не ги унищожи заради неподчинението им, защото Той е Притежател на велика благодат към вярващите – напътва ги, прощава им и ги възнаграждава за изпитанията им.

  1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:
  • Аллах винаги изпълнява обещанията Си – това укрепва доверието на вярващия към своя Господ и го насърчава да Му се уповава във всички дела.
  • Неподчинението и разногласието водят до загуба на благословия и победа, докато единството и покорството на заповедите носят успех.
  • Сред вярващите има хора с различни намерения – едни търсят земното, други – Отвъдното. Искреността на намерението е ключът към Божията помощ.
  • Изпитанията и загубите не винаги са наказание – понякога те са проверка и пречистване, след които идва прошка и милост.
  • Аллах е Прощаващ и Щедър – Той прощава на вярващите, когато се разкаят, и не ги изоставя дори когато грешат. Това ни учи да не се отчайваме от Неговата милост и винаги да се връщаме към Него.


📜 Стих 150-154 — Сура Аль Имран

150بَلِ اللَّهُ مَوْلَاكُمْ ۖ وَهُوَ خَيْرُ النَّاصِرِينَ
Да, Аллах е вашият Покровител и Той е Най-добрият помощник.
151سَنُلْقِي فِي قُلُوبِ الَّذِينَ كَفَرُوا الرُّعْبَ بِمَا أَشْرَكُوا بِاللَّهِ مَا لَمْ يُنَزِّلْ بِهِ سُلْطَانًا ۖ وَمَأْوَاهُمُ النَّارُ ۚ وَبِئْسَ مَثْوَى الظَّالِمِينَ
Ще хвърлим ужас в сърцата на неверниците, защото съдружиха с Аллах онова, на което Той не е низпослал довод. Мястото им е Огънят и колко лошо е обиталището на угнетителите!
152وَلَقَدْ صَدَقَكُمُ اللَّهُ وَعْدَهُ إِذْ تَحُسُّونَهُم بِإِذْنِهِ ۖ حَتَّىٰ إِذَا فَشِلْتُمْ وَتَنَازَعْتُمْ فِي الْأَمْرِ وَعَصَيْتُم مِّن بَعْدِ مَا أَرَاكُم مَّا تُحِبُّونَ ۚ مِنكُم مَّن يُرِيدُ الدُّنْيَا وَمِنكُم مَّن يُرِيدُ الْآخِرَةَ ۚ ثُمَّ صَرَفَكُمْ عَنْهُمْ لِيَبْتَلِيَكُمْ ۖ وَلَقَدْ عَفَا عَنكُمْ ۗ وَاللَّهُ ذُو فَضْلٍ عَلَى الْمُؤْمِنِينَ
Аллах изпълни Своето обещание към вас, когато ги съкрушихте с Неговото позволение, додето се поколебахте и започнахте да спорите относно заповедта [на Пратеника], и се възпротивихте, след като Той ви показа онова, което обичате. Някои от вас искат земния живот, а някои от вас искат отвъдния. После Той ви отклони от тях, за да ви изпита и вече ви извини. Аллах е владетел на благодат за вярващите.
153۞ إِذْ تُصْعِدُونَ وَلَا تَلْوُونَ عَلَىٰ أَحَدٍ وَالرَّسُولُ يَدْعُوكُمْ فِي أُخْرَاكُمْ فَأَثَابَكُمْ غَمًّا بِغَمٍّ لِّكَيْلَا تَحْزَنُوا عَلَىٰ مَا فَاتَكُمْ وَلَا مَا أَصَابَكُمْ ۗ وَاللَّهُ خَبِيرٌ بِمَا تَعْمَلُونَ
[Спомнете си,] когато побягнахте нагоре и не се извръщахте към никого, а зад вас Пратеника ви зовеше. И ви въздаде Той печал след печал, та да не скърбите нито за онова, което ви е подминало, нито за онова, което ви сполетя. Сведущ е Аллах за вашите дела.
154ثُمَّ أَنزَلَ عَلَيْكُم مِّن بَعْدِ الْغَمِّ أَمَنَةً نُّعَاسًا يَغْشَىٰ طَائِفَةً مِّنكُمْ ۖ وَطَائِفَةٌ قَدْ أَهَمَّتْهُمْ أَنفُسُهُمْ يَظُنُّونَ بِاللَّهِ غَيْرَ الْحَقِّ ظَنَّ الْجَاهِلِيَّةِ ۖ يَقُولُونَ هَل لَّنَا مِنَ الْأَمْرِ مِن شَيْءٍ ۗ قُلْ إِنَّ الْأَمْرَ كُلَّهُ لِلَّهِ ۗ يُخْفُونَ فِي أَنفُسِهِم مَّا لَا يُبْدُونَ لَكَ ۖ يَقُولُونَ لَوْ كَانَ لَنَا مِنَ الْأَمْرِ شَيْءٌ مَّا قُتِلْنَا هَاهُنَا ۗ قُل لَّوْ كُنتُمْ فِي بُيُوتِكُمْ لَبَرَزَ الَّذِينَ كُتِبَ عَلَيْهِمُ الْقَتْلُ إِلَىٰ مَضَاجِعِهِمْ ۖ وَلِيَبْتَلِيَ اللَّهُ مَا فِي صُدُورِكُمْ وَلِيُمَحِّصَ مَا فِي قُلُوبِكُمْ ۗ وَاللَّهُ عَلِيمٌ بِذَاتِ الصُّدُورِ
После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обзела една група от вас, а на [друга] група тревога изпълни душите. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи [о, Мухаммад]: “Делото принадлежи всецяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите [смъртни] ложета. [Това бе,] за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви. Аллах знае съкровеното в сърцата.”
Аль ИмранКоран регистър
200Стих
MedinanRevelation
152Стих

Превод — Аль Имран 152

Сура Аль Имран Стих 152 - Четене, Слушайте, Превод, Български : Аллах изпълни Своето обещание към вас, когато ги съкрушихте с…

Сура Стих 152/200 — Сура Аль Имран آل عمران (Medinan). Четене Слушайте Превод (Български). Слушайте: Сура Аль Имран Слушайте, Сура Аль Имран Превод, Сура Аль Имран mp3, Сура Аль Имран pdf. Стих 150–154. На Български: Türkçe.





Свещеният Коран


Monday, September 28, 2026

Don't forget us in your sincere prayers